Когато най-накрая в полезрението му се появи полковник Джонатан Смит, излизащ на откритото под лунната светлина пространство, Грифин дори не трепна. Доберманът, намиращ се недалеч от него се сниши до земята и се притаи. Сякаш го нямаше, но Грифин знаеше, че кучето е там.
Ето, че Джон Смит се спря нерешително на половината път, прошепвайки с хриплив глас:
— Бил?
Останал под прикритието на дърветата, Грифин продължаваше да се ослушва в нощта. Слушаше шума от движението на близкия път и шума от града в далечината. Нищо необичайно, никой друг не се промъкваше към това уединено място. Почака да види дали кучето ще усети друго присъствие, но то остана с насочено внимание към Смит.
Грифин въздъхна и излизайки из под дърветата в края на облятата с лунна светлина поляна тихо, но ясно каза:
— Смит? Ела насам.
Джон Смит се обърна. Виждаше само размитото очертание на човешка фигура и все пак тръгна към нея макар и чувствайки се открит и незащитен.
— Бил? — прошепна той. — Това ти ли си?
— Аз, че кой друг, — отговори Грифин връщайки се в тъмната част.
Смит го последва. Стигайки в сянката на дърветата, той премигна няколко пъти, за да привикне по-бързо очите си с тъмнината и ето, че видя своя стар приятел, който стоеше и усмихвайки се гледаше в него. Същото познато кръгло и приятелско лице, въпреки че на Смит му се стори, че Грифин е отслабнал с няколко килограма. Плещите му изглеждаха по-широки на фона на отслабналата му фигура и все същите пуснати в безпорядък коси, стигайки малко по-ниско от ушите му. Беше малко по-нисък от Смит, но все така силен и здраво сложен мъж.
Смит забеляза също, че Бил Грифин беше облечен възможно по-неутрално и незабележимо. Сякаш виждаше работник излязъл от фабрика, където е сглобявал някакви компютърни компоненти и се е запътил към местното кафене, за да хапне хамбургер. Именно тази незабележителна външност винаги служеше за добро прикритие за военния разузнавач или агент на ФБР, при изпълнение на спец задача. На никого не би му дошло на ум, че зад облика на простоватия работник са скрити остър ум и желязна воля.
За Смит, старият му приятел винаги му изглеждаше като хамелеон, но за него той винаги си беше един честен, порядъчен и добър човек. Истинският Бил Грифин.
Грифин си протегна ръката.
— Привет, Смит. Много се радвам да те видя след толкова дълго време. Отдавна трябваше да се срещнем. Кога беше за последен път? В хотел „Дрейк“, в Дес Мойнс?
— Да там. Ресторант с хубава бира. — Но Джон Смит не се усмихваше при ръкостискането със своя приятел. — По дяволите, доста странно място за среща? В какво си се забъркал? Имаш ли неприятности?
— Може и така да се каже, — кимна с глава Грифин, но гласът му все така звучеше весело. — Стига, за това по-късно. По-добре ми кажи как я караш?
— При мен всичко е наред, — нетърпеливо отговори Смит. — А и доколкото разбирам ще стане дума за теб, не за мен. Как разбра, че бях в Лондон? — Той веднага се усмихна и се засмя. — Добре, няма значение, глупав въпрос. Ти винаги всичко знаеш. Кажи сега за какво ме…
— Чувам, че ще се жениш — прекъсна го Грифин. — Най-после се е намерило момиче способно да укроти нашият каубой! Ще се настаните в тихо местенце, ще огледате момченца, ще косиш тревата пред къщата, нали?
— О, това никога няма да стане, — усмихна се Смит. — Моята София си е сама по себе си каубой. Тя също е ловец на вируси.
— Ясно, разбрах, нещата имат смисъл. Надявам се съжителството ви да потръгне — кимна Грифин като се обърна и отново започна да оглежда внимателно окръжаващата ги непроницаема тъма, сякаш от там можеха да изскочат диви зверове. — И така, какво разбраха вашите хора за този вирус?
— Кой именно? Знаеш, че във форт Детрик имаме много вируси?
Бил Грифин, объркано погледна към луната, след това обходи с поглед потъналите в сенки дървета, точно като снайперист търсещ мишена. По гърдите му и гърба се стичаха вадички пот, но той се стараеше да не обръща внимание на това.
— Онзи, който ви дадоха за изследвания в събота сутринта.
Смит се обърка.
— В Лондон съм от миналия вторник. Би трябвало да знаеш. По дяволите! Това трябва да е тревогата, заради която прекъснаха разговора ни със София. Трябва незабавно да се върна. — Намръщи се: — Откъде знаеш? Как научи, че във форт Детрик има нов вирус? Затова ли е всичко? Предположил си, че са ми съобщили подробности за вируса, и сега се опитваш да изкопчиш информация от мен?