10:58 ч.
Лонг Лейк, Ню Йорк
В дълбоките кътчета на съзнанието, където се криеха оцелялото достойнство и чест, Мерсер Халдейн подозираше онова, което Тремон не признаваше. Виктор някак си бе причинил пандемията. Сега, загледан от високия прозорец на кабинета си в платформата и гигантския телевизионен екран, който монтираха за днешната церемония, той повече не можеше да мълчи. Боже господи, президентът пристигаше лично да изпрати първия товар от серума, сякаш Бланчард и Виктор бяха Майка Тереза, Ганди и Айнщайн, взети заедно.
В продължение на дни водеше смъртна битка със себе си.
Някога бе достоен мъж и се чувстваше изключително горд със своята честност. Но някъде по времето, когато изграждаше от Бланчард Фармацевтика гигант от световна класа, той осъзна, че се е изтубил. Резултатът бе, че Виктор Тремон щеше да получи медала на Свободата за най-кръвожадния акт, извършван някога на планетата.
Мерсер Халдейн не можеше да го понесе. Няма значение какво щеше да се случи с него… въпреки че положително щеше да поеме голяма част от вината… Тъй да бъде! Трябваше да спре този трагичен фарс. Някои неща са по-важни от парите и успеха. Хвана телефонната слушалка.
— Мисис Пендрагон? Моля ви, свържете ме с кабинета на началника на армейската медицинска служба във Вашингтон. Надявам се, имате номера.
— Разбира се, сър. Веднага ще ви свържа.
Мерсер Халдейн се облегна назад в очакване. Отпусна глава върху кожената облегалка и покри очи с ръце.
Връхлетя го нова вълна от съмнения. Шокиран, си припомни, че ще отиде в затвора, ще загуби семейството си, положението си, богатството. Лицето му се изкриви.
От друга страна, ако си замълчи, Виктор Тремон щеше да го засипе с купища пари.
Поклати побелялата си глава. Глупак. По-зле, сантиментален стар глупак. Какво значение имаха всички тези безлики милиони същества? Така или иначе щяха да умрат — по един или друг начин. И в повечето случаи животът им щеше да се прекъсне не по естествен път, а от болести, глад, войни, революции, земетресения, тайфуни, катастрофи или разгневени любовници. И бездруго имаше прекалено много хора особено в третия свят, чиято пренаселеност се увеличаваше в геометрична прогресия всяка година.
В резултат природата щеше да отвърне на удара, както е правила винаги — с глад, чума, война, космическа катастрофа.
Какво значение има дали Виктор ще забогатее от труповете на милиони?
Въздъхна, защото истината бе… че за него имаше значение.
Личността управлява своята съдба. Спомни си думите на един прусак. „Ценността на човешкия живот започва от готовността му да умре за своите принципи.“
Мерсер Халдейн беше възпитан да отстоява принципите си. Ала в един момент ги бе загърбил. Ако все още му беше останал минимален шанс да спаси душата си, трябваше да спре Виктор Тремон.
Вътрешно продължаваше тази борба, затворил очи и отпуснал глава върху високата облегалка. Колкото по-ожесточен ставаше конфликтът, толкова по-слаб и нещастен се чувстваше. Но накрая бе сигурен, че ще разкаже всичко на генерал Джеси Окснард. Длъжен бе! Щеше да плати всяка цена, за да е спокоен, че е действал правилно.
Когато чу да се отваря вратата, отвори очи и завъртя стола.
— Проблем ли има с връзката, мисис Пендрагон?
— Какво, нервите ли си изпусна, Мерсер?
Виктор Тремон стоеше в кабинета. Изглеждаше внушително в скъпия бизнес костюм и с лачените обувки. Гъстата металносива коса блестеше на светлината на лампата, а изразителното му лице бе смръщено. Излъчваше такова самочувствие, че командваше борда с лекотата на маестро, дирижиращ оркестър от световна класа.
Халдейн вдигна уморени очи, за да погледне бившето си протеже.
— Открих чувството си за съвест — отвърна с равен глас. — Не е твърде късно да възстановиш и твоето, Виктор. Нека да се обадя в армейската медицинска служба. Тремон се засмя.
— Мисля, Шекспир бе написал, че съвестта е лукс, който прави от нас страхливци. Грешал е. Тя прави от нас жертви, Мерсер. И губещи. А аз нямам намерение да бъда което и да е от двете. — Направи пауза и се намръщи. — Човекът е или вълк, или агне, а аз възнамерявам да обядвам.
Халдейн вдигна ръце с дланите си нагоре.
— За бога, Виктор, ние помагаме на хората. Целта ни е да облекчаваме страданието. Първо: „не прави зло“, нашият бизнес е лечението…
— Майната му — грубо го прекъсна Тремон. — Ние сме в бизнеса за пари. Печалби. Само това се брои.
Халдейн вече не се сдържаше и избухна.
— Ти си егоистичен мутант, Виктор. Вампир! Ще разкажа на Окснард всичко… Ще…