— Разбирам проблема ти. Какво ще кажеш за малко компютърно разбойничество?
Марти грейна.
— Най-сетне! Откога чакам.
— Да влезем вътре. Искам да прегледаш файловете на Виктор Тремон.
— Аха, този, който стои зад всичко — Целербах потри нетърпеливо ръце.
Прекосяваха коридора, когато Джон чу някакъв шум откъм редицата затворени и заключени врати. Намираха се на почти същото място, където Ранди си помисли, че е доловила нещо. Спря и хвана приятеля си за ръката.
— Не мърдай. Слушай. Чуваш ли нещо?
Двамата се заковаха на място и въртяха глави, сякаш това щеше да изостри слуха им.
— Какво беше това?
— Струва ми се, че някой вика — намръщи се Марти.
Отново дочуха звука. Беше човешки глас, но приглушен и идващ отдалеч.
— Оттук е. — Джон притисна ухо в една от вратите. Изглеждаше по-дебела от останалите, а на ключалката висеше тежък стоманен катинар. От другата страна някой викаше за помощ.
— Отвори я! — нетърпеливо му каза Марти.
— Дай ми помпата. — Полковникът стреля с голямокалибреното оръжие в катинара.
От лабораторията долетяха ужасени викове. Двамата предпазливо отвориха вратата. Почти веднага следваше втора врата. Смит разби и нейната ключалка и двамата се озоваха в просторна и богато обзаведена стая. Зад една арка видяха кухня, официална трапезария и мокър бар. Отстрани имаше коридор, водещ към спалните. Вече много по-ясен, звукът идваше оттам.
— Стой зад мен и ме прикривай, Март.
Марти не си направи труда да противоречи.
— Ще направя всичко по силите си.
Джон предпазливо тръгна по коридора. Викащият явно беше разбрал, че някой се приближава, защото от третата врата се чу бумкане по стена. Полковникът натисна бравата й, но се оказа заключена.
— Кой е там? — извика той.
— Мерсер Халдейн! — отговори му един яростен глас.
— Вие полицията ли сте? Арестувахте ли Виктор?
— Пазете се! — Ключалката беше съвсем обикновена и този път Джон използва пистолета си, за да я разбие.
Вратата се разтвори с трясък и пред тях се откри гледката на един възрастен мъж с разрешена бяла коса, гъсти вежди и гладко обръснато холерично лице. Беше окован за креслото, но устата му не беше запушена.
— Кои, по дяволите, сте вие? — извика старецът.
— Полковник-лейтенант Джонатан Смит, военен лекар. Онзи, когото от толкова време се опитвате да убиете.
— Убиване? Защо по… — мъжът се спря. — А, да. Виктор! Знаех, че се тревожи за… Военен лекар ли казахте. Не, не ми обяснявайте, сам ще отгатна: ЦЕЛ? ФЛД?
— ААМИИЗИБ.
— Ясно, форт Детрик. Заловихте ли вече копелето?
— Опитваме се.
— Гледайте да го правите по-бързо. В пет часа ще получи проклетия си медал. Минута по-късно и милиардите долари. В шест часа ще е напълно неоткриваем. Добре го познавам.
— Тогава е по-добре да ни помогнете.
— Само кажете как.
— Мислите ли, че той е предизвикан епидемията?
— Разбира се! Толкова ли сте тъп? За това ме заключи тук. Не знам само как е успял да го направи.
— Ще разберем. Пазете се. Ще стрелям във веригата.
— Надявам се, че сте точен. — Мерсер Халдейн се сви от страх. — Искам да живея достатъчно дълго, за да видя Виктор Тремон на колене.
Смит прекъсна веригата и помогна на стареца да се изправи.
— Другият ми сътрудник е в лабораторията. Опитваме се да открием научните записки на Тремон.
— Трябва да ги е скрил много добре. Не успях да ги намеря.
Смит потупа Марти по рамото.
— Не сте имали тайното ми оръжие.
Джон и Марти влязоха в лабораторията. Развял бялата си грива и с червено от гняв лице ги следваше възрастният мъж. Ранди ги очакваше. Беше заключила четиримата техници в конферентната зала.
— За какво беше тази стрелба? За малко да получа сърдечен удар.
Полковникът представи Мерсер Халдейн и попита:
— Какво ти казаха техниците?
— Работят за Тремон и съдружници. Паролата за компютъра им е „Хадес“.
Марти се втурна към най-близкия терминал, следван по петите от Халдейн. Лицето му грееше от щастие, че се връща отново в света, който толкова добре познаваше. Без да се обръща, той хвърли пушката си към Мерсер, разкърши пръсти и се зае за работа. Халдейн премести един стол и се настани до него. Джон бързо му отне оръжието. Все още не чувстваше особено доверие в бившия президент на Бланчард. После тихо обясни на Ранди:
— Мерсер Халдейн е бившият президент и председател на борда на „Бланчард Фармацевтика“. Предишната седмица Тремон го е отстранил и е седнал на мястото му.