— Как е успял?
— Старомодно изнудване според него. Аз си мисля, че го е купил. Обещал му е парче от тортата. Името на операцията с вируса и серума е „Проект Хадес“. Тремон го е крил от ръководството на Бланчард повече от цяло деситилетие.
— Подходящо име за ужаса, който причиняват. Какво друго научи?
— Всичко е както предполагахме. Тремон е открил вируса в Перуанска Амазония и го е донесъл в Бланчард заедно с необработеното лекарство: кръвта на маймуни, преживели болестта. Някакви индианци я пиели и антителата в нея спасявали много от тях всяка година. Тремон събрал таен екип от служители на компанията и отклонявайки пари, успял да изолира вируса, както и да създаде серум. Просто е клонирал гените на маймуните, за да създаде антителата. Копелето използвал ДНК-ензими, за да предизвика фини мутации във вируса. Така прогресивно намалявал латентния му период.
— Само това ли ти каза? — разочарова се Ранди.
— Да, но е сигурен, че Тремон е предизвикал по някакъв начин епидемията.
От лабораторията се чу яростен вик.
— Не става! Тук няма нищо! — Марти беше вбесен. — Във файловете на Тремон и съдружници няма абсолютно нищо. Само някакви глупости за антибиотици, витамини и боя за коса. Техниците са ни лъгали.
— Не — сети се Халдейн, — виновен е Виктор. Тези хора са обикновени служители, а компанията служи за параван. Те са убедени, че работят за Тремон и съдружници. Паролата Хадес е шега, в случай че някой проникне в компютъра.
— Нормално е за човек, който е в състояние да провежда експерименти върху хора. Истината обаче се крие някъде тук. Марти, продължавай да разбойничиш. Трябва да разберем.
— Ще се опитам — обезкуражено обеща Марти. Медикаментите му още действаха. — Ох, как ми трябва моята собствена…
Чуха внезапен звук откъм прозореца на лабораторията. В пълен синхрон Джон и Ранди се хвърлиха към него. По планинския път се приближавате кола.
— Марти! Халдейн! Наблюдавайте техниците — извика Джон.
Двамата с Ранди прекосиха лабораторията, слязоха по стълбите и се спряха на площадката. Рамо до рамо залегнаха и насочиха оръжието си към коридора. Ранди се обърна към партньора си.
— Сега какво?
— Скоро ще разберем. — Не я погледна. Не му беше и нужно. Усещаше приятелското й присъствие до себе си.
Чуха затръшването на двете врати на колата. Забързани стъпки приближиха къщата. Прозвуча нисък и настоятелен глас.
Глава 45
15:32 ч.
Езерото Магуа, Ню Йорк
Откъм задната врата по коридора прозвучаха бързи и леки стъпки.
— Какво, по… — започна Ранди.
Преди Джон да успее да отговори, на долното стъпало се появи огромният доберман Самсон. Той ги погледна, протегна нокти и се приготви за атака.
Смит се изправи и скри беретата си зад гърба.
— Самсон, сядай.
Учудено, кучето изправи глава. Джон повтори командата си и внезапно кучето го идентифицира като един от приятелите, които му показа Бил Грифин, докато се криеха под караваната. Бавно то седна, без да отделя поглед от тях.
Джон повиши глас. В него се четеше нетърпение.
— Питър?
Стройният бивш командос изникна пред тях.
— Че кой друг? Не мислиш, че Самсон ще премине към враговете, нали? — Заедно с добермана се изкачи по стълбите.
Ранди подскочи.
— Не сме си го и помисляли. Радвам се, че си жив, Питър.
— Тревожихме се за теб. — Усмивката на Смит беше широка. За момент изглеждаше с десет години по-млад.
— Отвън няма охрана. Ваша работа ли е?
— Да. Предполагам, че всички останали са на церемонията.
— Освен четирима техници, които заключихме — допълни Ранди. — Както и бившият шеф на Бланчард, който помага на Марти с компютъра.
Ранди спря и заедно с Джон се вгледа в лявата ръка на Питър, която висеше неизползваема до тялото му. Изпод ръкава му се процеждаше кръв и се стичаше по китката.
— Ранен ли си? Зле ли ти е? Дай да те прегледам — нареди му Джон.
— Драскотина.
— По дяволите, свали си якето и ела тук.
Отвори вратата на лабораторията, а Питър въздъхна и се качи горе, последван от кучето.
— Марти — извика Ранди, — Питър се върна.
Компютърният гений се изправи, когато Хауел влезе вътре. По кръглото му лице се изписа щастлива усмивка. Англичанинът си позволи да му отвърне. Двамата се спогледаха продължително.
— Не е трябвало да се тревожиш за мен, момчето ми. Помни, че съм преживявал много по-лоши неща по повече континенти, отколкото можеш да изброиш. Върши си работата. — Гласът му беше топъл и приятелски.