Борбата да се освободи от задълженията си беше епична. Не искаха да го пуснат, но той добре разбираше, че другояче не би открил някаква нова причина, за да живее. Сбогува се с приятелите си от ААМИИЗИБ и дълго стоя пред старото бюро на София. Един млад и небрежен тип вече си беше разхвърлял нещата, където някога лежаха нейните моливи, книжа и откъдето все още се носеше ароматът на нейния парфюм. С по-малко тъга се спря пред стария си кабинет, който очакваше новия си притежател. След това се сбогува с новия директор. Влизайки в стаята, му се причу бомбастичният глас на генерал Кайлбургер, който се оказа човек с чувство за дълг и достойнство, неподозирани дотогава от никого.
Плати на една компания да подредят къщата му и да я предложат за продан. Никога не би могъл да се завърне там. Не и без София.
Инцидентът с Виктор Тремон седмици надред задържаше вниманието на световните медии, докато наяве излизаха все нови и нови разкрития и се множаха арестите на някога уважавани държавни служители и частни предприемачи. Официалните обвинения към Джон, Ранди, Марти и мистериозния англичанин бяха незабелязано оттеглени. Всички те отказваха интервюта и каквато и да е благодарност за делата им. Подробностите бяха скрити под булото на националната сигурност. Беше неприятно изненадан, когато едно списание успя да изрови и направи достояние миналото му в ААМИИЗИБ, Сомалия, Западен Берлин, Пустинна буря и да направи връзка с дързостта му да се изправи срещу престъпните действия на Виктор Тремон и кохортите му от наемни убийци. Успокояваше се, че времето тече и други новини щяха да заемат първите страници на вестниците. Рано или късно интересът към него щеше да спадне. Едва ли името му щеше да се споменава дори под линия в страниците на историята.
Беше спрял за един ден в Консил Блъфс, Айова, за да види речния град на детството си. Прекоси парка с фонтаните и големите дървета. Стигна до Бенет Авеню, където поседна и се загледа в училището „Абрахам Линкълн“, припомняйки си младостта, прекарана с Бил и Марти. Тогава всичко беше толкова просто. На следващия ден отлетя за Калифорния в този тих крайморски курорт, забележителен единствено с червените керемидени покриви на сградите. Нае крайморска вила близо до дома на Ремарк в Монтесито и веднъж или два пъти седмично играеше в него покер с група университетски професори и писатели. Хранеше се в местните ресторанти, разхождаше се и не завързваше разговори с непознати. Нямаше какво да им каже.
Сега седеше бос по шорти и гледаше към покритите с облаци острови. Въздухът ухаеше на морска сол и въпреки че денят бе хладен, слънцето стопляше костите му.
Телефонът иззвъня и той вдигна слушалката.
— Здравей, войнико!
Гласът на Ранди беше весел и жизнерадостен. В началото се беше обаждала почти всеки ден. Двамата трябваше да освободят апартамента на София от принадлежностите й. Направиха го възможно най-бързо, като всеки си избра по нещо, което да си задържи за спомен. Но когато Ранди продължи да се обажда по няколко пъти на седмица, Смит разбра, че го проверява.
Колкото и да беше странно, тя се тревожеше за него.
— Здравей, шпионке — отвърна той. — Къде си сега?
— Окръг Колумбия. В големия град. Помниш ли го? Работя си в скучната службичка, в цистерната за мислители. Не мисля, че скоро ще ми позволят ново назначение, но предчувствам, че ми готвят нещо голямо. Дотогава сигурно са решили, че ми трябва почивка. Защо не ме посетиш за Коледа? Цялото онова слънце и хубаво време трябва да са те изнервили.
— О, напротив, напълно ме устройват. Тук всичко ми е достатъчно весело.
— С Марти ти липсваме. Сигурна съм. Уговорила съм коледна вечеря с Марти. Естествено невъзможно е да го подмамя навън, така че трябва да отида в бунгалото — засмя се. — Превърнал е Самсон в част от защитната си система. Много е доволен от начина, по който Самсон свива и изважда ноктите си. Твърди, че той може да контролира тази несъзнателна двигателна функция. — Спря за миг. — Ти си лекар, какво мислиш?
— Мисля, че и двамата са луди. Кой ще готви?
— Аз. За разлика от тях не съм луда. Искам да е нещо ядливо. Какво предпочиташ — традиционната пуйка? А може би модерните препечени ребърца? Какво ще кажеш за коледна гъска?
— Не можеш да ме придумаш да се върна — засмя се този път той. — Поне засега.
Загледа се в мирния океан. Санта Барбара беше мястото, където са отрасли Ранди и София. Беше минал покрай дома на детството им, когато пристигна. Представляваше красива хасиенда на върха на една скала с прекрасна панорама към океана. Ранди не го попита дали я е посещавал. Имаше теми, които все още не искаха да засягат.