Пияницата даже не се огледа. Внезапно пронизително изсвириха спирачки. Неспособен да помогне, Джон видя как колата го удря изхвърляйки го назад с разперени ръце. Преди пешеходецът да се приземи на паважа, Смит беше ударил спирачки. Несъзнателно бе спрял да диша. Другата кола намали ход, сякаш се двоумеше дали да спре, но след това отново се ускори и потъна в мрака.
В момента, когато колата спря, Джон излетя от нея и се втурна към падналия. Нощните звуци бяха замлъкнали. Изкуствената светлина хвърляше дълги сенки по пустата улица. Той приклекна, за да провери пулса на ударения, и в този момент се появи още една кола. Чу зад себе си скърцането на спирачки.
Отдъхнал за миг, той се обърна и махна за помощ. Двама мъже излязоха от колата и хукнаха към него. В същото време Смит долови движение откъм ранения. Погледна към него.
— Как се чувствате?… — започна той и се вцепени.
„Жертвата“ не само, че го гледаше с преценяващ и трезвен поглед, но беше насочил към него полуавтоматичен „Глок“ със заглушител.
— Исусе, трудно е да те убие човек. Що за проклет доктор си?
Глава 6
1:37 ч.
Вашингтон, окръг Колумбия
Част от Джон Смит вече се бе върнала назад в миналото, обратно в Босна и работата му под прикритие из Източна Германия преди падането на Стената. Сенките, спомените, разбитите мечти, малките победи, вечното безпокойство. Всичко, което си бе въобразявал, че е оставил завинаги зад гърба си.
Когато двамата мъже извадиха оръжие и хукнаха към него, приклекнал под оскъдната светлината на лампата, той хвана китката и лакътя на убиеца. Преди човекът да реагира, Смит ловко я изви и дръпна, уверен, че резултатът е според желанията му. Костта на противника изпука. Той изкрещя, а лицето му се изкриви и побеля от болка. Припадна и изпусна пистолета на асфалта. Всичко това се случи за секунда. Смит тъжно се усмихна. Поне нямаше да му се налага да го убива. С едно движение се хвърли към оръжието, претърколи се през рамо, изправи се на едно коляно с насочен пистолет. Стреля. Заглушителят издаде тихо „пуф“.
Един от тичащите към него се закова и се свлече, гърчейки се в агония върху студения паваж. Докато се държеше за раненото си бедро, вторият нападател залегна зад него по корем и зае поза сякаш се намираше на стрелбище, а Смит щеше да играе неподвижната мишена. Голяма грешка. Джон прекрасно знаеше какво ще направи противникът му. Приведе се и изстреляният със заглушител куршум прелетя покрай челото му.
Сега Джон нямаше избор. Преди мъжът да може да стреля отново или да наведе глава, натисна спусъка. Оловото експлодира в лявото око на убиеца. От тъмния кратер в главата му плисна кръв и той захлупи глава в земята. Стопроцентово мъртъв.
Пулсът туптеше в слепоочията му. Скочи и предпазливо тръгна към тях. Не искаше да убива мъжа и беше ядосан, че се е поставил в ситуация без друга възможност. Около него въздухът сякаш вибрираше след атаката. Бързешком огледа улицата. Отникъде не се виждаха приближаващи светлини, заглушителите бяха скрили засадата.
Освободи от безжизнената ръка на мъртвия армейска „берета“ и без особена надежда провери за признаци на живот. Наистина беше мъртъв. Поклати съжалително глава и отне оръжието на другия ранен. Онзи със счупената ръка беше все още в безсъзнание, но раненият в бедрото намери сили за няколко неприлични благословии към полковника. Смит не му обърна внимание. Отправи се бързо към триумфа. Изведнъж въздухът се разтърси от звука на приближаващ се камион. Смит погледна назад. Огромният шестколесен мастодонт без регистрационни номера се носеше с пълна скорост към кръстовището. По някакъв начин убийците отново го бяха открили. Как?
В сражение настъпва време, когато трябва да се обърнеш срещу врага и да се биеш, но понякога се налага да побегнеш, сякаш те преследва самият ад. Смит си помисли за София и се понесе в спринт надолу покрай редицата викториански къщи, като се придържаше към сенките на дърветата. От някакъв двор се чу самотно излайване, незабавно последва второ. Скоро кучетата огласиха квартала. Когато след минута всичко утихна, Смит се промъкна в двора на триетажна къща, натруфена с кулички, куполи и широка тераса. Беше поне на стотина метра от пресечката. Ниско приведен, хвърли поглед назад. Запамети паркираните наоколо коли. Един нисък, набит човек слезе от камиона и се наведе над ранените. Махна нетърпеливо и от кабината се появиха още двама, които се заеха с пренасянето на повалените си колеги. Набитият отвори задната врата на камиона. Оттам се изнизаха половин дузина мъже. Дори под бледата лунна светлина Смит видя как с потно от яд лице шефът им дава нареждания.