Ранените и трупът бяха качени в колата и един от останалите я подкара на север покарай полковника. Огромният камион също потегли, но в южна посока, а предводителят разпрати хората си по двойки, очевидно с намерение да открият Джон. Явно се надяваха, че с малко късмет всяка от двойките би могла да се справи с някакъв си четирийсетгодишен отпуснат учен. Глупаво бе да не обръщат внимание на предупрежденията на ранените си съучастници. Мислеха си, че е очилатко, който живее в кула от слонова кост и носи униформа само от суетност — и други бяха допускали тази грешка по адрес на Смит.
Ослушваше се от скривалището си. Скоро двама от враговете му се приближиха. Трябваше някак си да ги неутрализира. Хвърли се в храстите, така че да го чуят. Те се хванаха на въдицата и се втурнаха да го преследват, като се отделиха от останалите. Осезанията му бяха изострени до крайност. Пробяга през няколко тъмни двора. Четири карета от кръстовището, откри подходящо място за засада. Пред него се извисяваше бяла, построена в колониален стил вила. Прозорците бяха тъмни, гъсти храсти и дървета ограждаха по границите владението. Към входната врата водеше тясна асфалтирана алея, а встрани от нея, почти невидима, се гушеше сред гъсталака малка беседка.
Изкашля се и тупна няколко пъти с крак по пътеката, за да е сигурен, че са го чули. Надяваше се да предположат, че се е скрил в имението. След това се промъкна в беседката. Оказа се прав, оттук имаше идеален поглед върху околността. Постави новопридобитите „глок“ и „берета“ на пейката. Нямаше намерение да ги използва повече освен за сплашване. Работата трябваше да се свърши бързо и тихо.
Мина една дълга минута.
Дали не са се досетили какво им е скроил и да са извикали останалите? Дали не се опитват да го заобиколят в гръб? Избърса с ръка потта от челото си.
Две минути…три минути…
Една сянка изплува от лявата страна на къщата. След това втора от дясната страна.
Смит въздъхна. Побойниците, военни или цивилни, бяха предвидими. Не притежаваха въображение и тактическите им идеи бяха повърхностни — директна атака или елементарния номер на футболист в училищен отбор, който гледа в обратната посока на тази, в която иска да изпрати топката.
Приближаваха се от двете му страни. Очевидно бяха по-добри от мнозина, ала подобно на генерал Къстър при Литъл Биг Хорн3 срещу индианците или Лорд Хелмсфорд при Исандхава срещу зулусите те му бяха направили услугата да разделят силите си. Така можеше да ги отстрани един по един.
Единият тръгна около десния зид на къщата, минавайки покрай беседката. Това бе сгодният случай за Смит. Промъкна се зад него, но кракът му настъпи някаква суха съчка. Шумът бе тих, но достатъчен да разтревожи неприятеля. Сърцето на Смит сякаш спря. Убиецът се обърна с готов за стрелба пистолет.
Полковникът реагира мигновено. Светкавичен удар в гърлото парализира гласовите струни, а тежка, четиридесет и пети номер обувка направи широка дъга и се стовари върху тила. Преследвачът му се свлече безшумно на земята. Смит се плъзна обратно в беседката. Една…две минути…
По-предпазливият от двамата се материализира между укритието му и падналия си партньор. Имаше достатъчно въображение да се движи встрани от другия, но то свършваше дотам. Когато видя тялото на тревата, се затича към него и се отпусна на едно коляно. — Джери? Исусе, какво…
Беретата на Смит се стовари върху наведената му глава. Смит придърпа изпадналите в безсъзнание мъже до беседката. Надвесен над тях, се заслуша в звуците на нощта. Единственият различим шум беше двигателят на кола, движеща се в южна посока. С облекчение напусна укритието си и пое обратно към „триумфа“. Когато наближи кръстовището, където беше нападнат, за пореден път се спря и се ослуша. Отново звукът на същата кола. Сега се движеше в обратна посока — на север.
Припълзя на колене и лакти към ъгъла на пресечката. Паркираните коли от двете страни си бяха същите. Неговият „триумф“ все още стоеше до тротоара, където го бе зарязал от нетърпение да помогне на измамната „жертва“. Нямаше никой друг в околността.
3
Битката на река Литъл Биг Хорн през 1876 г. между индианци и кавалерийски полкове командвани от генерал Кастър е последната в историята победа за индианците. — Бел. В.В.