Абсолютно невъзможно бе камионът да го открие на Уискънсин авеню, а после и тук. Никой нямаше такъв късмет. И все пак камионът, колата и „пияният“ бяха следвали свой план и за малко да го убият.
Прекрасно са знаели къде е.
Изчака да се скрие луната. Мракът се сгъсти, отнякъде се обади бухал, далечната кола продължаваше да се движи на юг, после на север, отново на юг и всеки път се приближаваше до кръстовището.
Сигурен, че никой не го дебне, Смит подскочи и се втурна към „триумфа“. Измъкна от колата си малко фенерче и освети задницата й. Там беше. Никакво въображение, никаква оригиналност. Под багажника с помощта на магнит бе закрепен миниатюрен трансмитер, не по-голям от нокът. Проследяващото устройство сигурно бе в камиона или у едрия им водач.
Изгаси фенерчето, пусна го в джоба си и свали устройството. Възхищаваше се от интелекта, създал такава деликатна технология. Изправи се, но забеляза, че патрулиращата кола почти е стигнала до кръстовището. Сниши се зад триумфа и притихна.
Шофьорът направи обратен завой.
Смит се изправи и изсвири. Колата забави на кръстовището и той се затича към отворения й прозорец.
— Мога ли да си купя вестник от вас?
— Разбира се, останали са още няколко.
Смит бръкна в джоба си, изпусна монета, наведе се и със студена усмивка закрепи трансмитера под колата. Изправяйки се, взе вестника и кимна.
— Много благодаря.
Колата потегли, а Смит скочи в своя „триумф“. Надяваше се, че номерът му ще заблуди преследвачите достатъчно дълго, за да успее да се добере до София. Но ако тези нападатели бяха това, за което го предупреди Бил Грифин, отлично знаеха къде могат да го намерят. Къде ще намерят и София.
4:07 ч.
Форт Детрик, Мериленд
Докладът от Института за тропическа медицина „Принц Леополд“ в Белгия беше третият, който София изчете, откакто се бе върнала на работа. Не беше останал никой друг, но се чувстваше прекалено разтревожена, за да заспи. Ако проклетият генерал се окажеше прав, че Джон е последвал типичния си ентусиазиран порив и се забавлява с някой интересен медицински проблем, сигурно щеше да излезе от кожата си. От друга страна, надяваше се това наистина да е така. Тогава не би имала причина за безпокойство. Продължи да разглежда последните доклади. Накрая попадна на интересна информация от „Принц Леополд“, която й даваше надежда. Д-р Жискар си бе припомнил нещо, докато работил в една болница сред боливийската джунгла. Тогава бил напълно погълнат от борбата с епидемия на треската „мачупо“, недалеч от крайречния град Сан Хоакин, където Карл Джонсън, Кунс и Маккензи за пръв път бяха открили този смъртоносен вирус. По онова време дори не си направил труда да изследва някакви непотвърдени слухове от далечно Перу, затова просто си оставил паметна бележка и забравил за случая.
Новият вирус бе освежил паметта му. Той проверил в оригиналните си дневници и открил въпросната записка. В нея бе наблегнал на странната комбинация между вероятен хантавирус, кръвна треска и някакви маймуни.
София почувства изблик на ядно удовлетворение. Йе! След като Тремон не можа да й помогне, тя бе започнала да се съмнява в себе си. Сега записките на д-р Жискар потвърдиха подозренията й. Какви ли бяха контактите на ААМИИЗИБ с онази джунгла? Ако беше права, досега не е имало нито големи, нито дори малки епидемии, причинени от този агент. Следователно вирусът би трябвало да е затворен в ограничен район сред дълбоката джунгла, в най-затънтената част от Перу.
В дневника си тя описа реакцията си след запознаването с доклада от „Принц Леополд“, накратко разказа какво си спомня за странния вирус и отбеляза двата разговора с Виктор Тремон, тъй като вече бяха от значение. Позволи си и няколко предположения — как би могъл да се пренесе перуански вирус до Съединените щати.
Докато пишеше, чу как вратата на офиса се отваря.
— Кой е? — в нея трепна надежда.
Завъртя се със стола.
— Джон? Скъпи, къде, по дяволите…
В секундата, когато главата й експлодира от болка в резултат на нанесеният и удар, зърна четирима наобиколили я мъже. Никой от тях не беше Джон. Последва мрак.
Надал ал Хасан, облечен от глава до пети в лабораторно защитно облекло, прегледа бюрото на жената. Прочете всеки документ, доклад и записка. Провери всеки файл. Задачата беше неприятна, въпреки че бе сложил хирургически ръкавици. Отдавна беше запознат с модерните богохулства, пораждащи се в неговата родина, както и в множество други ислямски и дори арабски страни, но не беше в състояние да прикрие отвращението си. Да се позволи на жените да работят и да учат заедно с мъжете беше по-лошо от ерес, това мърсеше едновременно достойнството на мъжа и чистотата на жената. Да докосва вещите, държани от нея, бе непоносимо.