Но претърсването бе наложително, така че го извърши методично и подробно. Почти веднага откри двата опасни документа. Единият беше отворен на плота — доклад от института „Принц Леополд“ на д-р Рене Жискар. Другият бе записките й от телефонните разговори, които генерал Кайлбургер изискваше от служителите си всеки месец.
След това откри дневника и страницата със записките за белгийския доклад. За щастие изписаната със ситен почерк отгоре до долу страница бе само една. От куфарчето си извади остър бръснач и внимателно я отдели. Подробно огледа среза, за да се увери, че е незабележим. Доволен прибра листа в джоба си. Нищо друго в дневника нямаше значение.
Тримата му подчинени, облечени в същите защитни облекла, приключиха със задачите си и се присъединиха към него.
— Открих файл за Перу — каза единият.
— Няколко стари файла за Южна Америка — допълни вторият.
Третият само сви рамене.
— Прочетохте ли всеки документ? Всеки файл? Погледнахте ли във всяко чекмедже?
— Както ни нареди.
— Абсолютно всичко? Сигурни ли сте?
— Не сме толкова тъпи!
Ал Хасан имаше определени съмнения за това. Но ако се съдеше по бъркотията в офиса, може би този път бяха внимателни.
— Много добре, А сега изтрийте всяка следа от претърсването. Всичко да бъде както преди.
Докато останалите се заеха да изпълняват инструкциите му, той извади от куфарчето си херметически затворен контейнер. Разпечата го и извади оттам спринцовка. С изключителна предпазливост инжектира субстанцията във вената на свивката на лявата й ръка.
При убождането София се раздвижи и изстена.
Тримата мъже чуха. Обърнаха се, а лицата им станаха пепеляви.
— Вършете си работата! — изръмжа Ал Хасан.
Мъжете сведоха погледи. Довършиха с подредбата на стаята, а Ал Хасан прибра използваната спринцовка в металния контейнер и го запечати. Хвърли последен поглед към сега неподвижната София и видя потта, избила по челото й. Когато тя отново простена, той се усмихна и излезе от кабинета.
Глава 7
4:14 ч.
Търмонт, Мериленд
Лекият вятър шумолеше в листата на дърветата и храстите, носейки мириса на гниещи по земята ябълки. Триетажният дом на Джон Смит се издигаше в полите на планината Катоктин. Мястото бе мрачно, нито една светлина не го посрещна и той реши, че София още е в лабораторията. Все пак искаше да се увери.
Намираше се до съседната къща, залегнал зад една кола, и внимателно оглеждаше двора и улицата. Забеляза няколко подозрителни следи. Стволът на старото ябълково дърво беше прекалено дебел, следователно някой се криеше зад него и наблюдаваше. Малко по-нататък по улицата, почти скрит сред дъбовете, беше паркиран черен Мерцедес. Смит знаеше, че съседите от онази страна притежават стар „буик“, който почти не изкарваха от гаража.
Като се имаше предвид бързината, с която караше по почти безлюдната магистрала, беше невъзможно някой да го е изпреварил. Следователно се бе изправил пред втори екип от убийци. Твърде тревожно!
Постът отпред можеше да наблюдава алеята към дома и вратата на гаража. Отзад сигурно имаше още един, който да покрива другата страна на къщата и гаража. Смит не виждаше смисъл да хабят хора за страничните им стени.
Почувства пулсиращата болка на страха в стомаха си, добре позната на всеки войник, но също така и горещият прилив на адреналин. Плъзна се надолу по алеята и спринтира, подминавайки дома си. Зави в пресечката, останал извън полезрението на преследвачите. Прекоси съседния двор и пълзешком се добра до страничната стена на гаража.
Ослуша се. Зад къщата беше тихо. Изправи се и погледна вътре.
Въздъхна с облекчение. Беше празен. Зеленият „додж“ на София го нямаше. Трябва да е била през цялото време във форт Детрик. Значи не е получила съобщението му. Задиша по-свободно.
Оттегли се по същия път и подкара колата към най-близката телефонна кабина на четвърт миля оттам. Нямаше търпение да чуе гласа й.
Набра номера. След четири секунди чу запис:
„Намирам се в офиса или в лабораторията. Моля, оставете съобщение. Ще ви отговоря възможно най-скоро. Благодаря.“
Познатият глас предизвика едно особено чувство, което не можеше да си обясни. Самота?
Набра отново. Човекът отсреща отговори с напълно делови тон и това действаше успокояващо при тези обстоятелства.