Нямаше „Благодаря“ дори след като е размислила. С горчивина реши да остави съобщение в същия стил:
„Тук е Смит. Лоши новини. София е мъртва. Съжалявам.“
Но просто затвори слушалката. Не можеше да остави подобно съобщение. Трябваше да се опита да я открие, независимо колко ще боли. Ако и утре не успее, ще се свърже с шефа й. Ще му обясни всичко и ще го помоли да й каже да му се обади. Какво друго можеше да стори? Ранди непрекъснато беше на някакви дълги пътешествия. Рядко се виждаха със София. След като се сближи със сестра й, Ранди се обаждаше рядко и никога не ги посещаваше.
В чакалнята попадна на генерал Кайлбургер, който нервно оправяше изрядната си униформа и оглеждаше лъснатите си като огледало ботуши. Смит седна до него.
— Разкажи ми за новия вирус. Откъде се е появил? Какъв тип е? Кръвна треска подобна на Мачупо?
— И да, и не. Майор Андерсън умря в петък във форт Ървин от остро респираторно увреждане, но не от вида, с който сме свикнали да си имаме работа. Имаше масивен кръвоизлив в белите дробове и гръдната кухина. От Пентагона ни алармираха и в събота сутринта получихме кръвни и тъканни проби. Междувременно имаше още две жертви — в Бостън и Атланта. Ти отсъстваше, затова поставих начело на екипа д-р Ръсел. Работеха денонощно. Когато получихме ДНК-картата, тя се оказа абсолютно непозната. Не реагираше на антителата, синтезирани за никой от познатите вируси. Реших да потърся помощ от Централната епидемиологична лаборатория и останалите „горещи“ лаборатории, но засега резултатите са изцяло негативни. Вирусът е нов и смъртоносен.
Патологът д-р Лутфалах се появи в коридора заедно с двама асистенти, бутайки легло, на което лежеше покрито с чаршаф тяло. Кимна на Смит.
Генералът продължи да говори:
— Това, което искам от теб, е…
Смит не му обърна внимание. Това, което трябваше да свърши, бе далеч по-важно от онова, което искаше Кайлбургер.
Той скочи и последва процесията към стаята за аутопсия.
Санитарят Емилиано Коронадо излезе през сервизния вход зад болницата, за да изпуши цигара. Горд с далечните си предци, безстрашни и храбри конквистадори, застана изправен и си се представи сред огромната пустош на Колорадо в издирване на златния град.
Внезапна болка го преряза през врата. Цигарата му падна от устата, а гледката на древността се стопи в боклуците, замърсяващи мрачната алея. Острие на нож бе порязало гърлото му, ала не се отдели от раната.
— Нито звук! — чу глас зад себе си.
Ужасен, Емилиано успя само да изгъргори.
— Кажи ми за д-р Ръсел. — Надал ал Хасан притисна още по-силно ножа си, за да го окуражи. — Жива ли е?
Коронадо се опита да преглътне.
— Умря.
— Какво каза, преди да умре?
— Нищо… нищо не ми е казвала.
Ножът се заби още по-дълбоко.
— Сигурен ли си? А на полковник Смит, нейния годеник? Не е възможно да не са разговаряли.
Емилио беше отчаян.
— Беше в безсъзнание, не разбирате ли? Как може да говори?
— Това е добре.
Ножът си свърши работата и Емилио се просна умиращ на алеята.
Ал Хасак се огледа внимателно и заобиколи болницата. До бордюра беше паркиран пикапът.
— Е? — попита Бил Грифин.
— Според санитаря не е казала нищо.
— Тогава вероятно и Смит не знае нищо. Може би е за добро, че Мадукс го изпусна в окръг Колумбия. Две жертви в ААМИИЗИБ ще увеличат риска някой да се замисли.
— Бих предпочел Мадукс да го беше убил. Тогава нямаше да водим тази дискусия.
— Но той не успя и можем да размислим кое е необходимо и кое — не.
— Не можем да сме сигурни, че не е говорила в съня си.
— Можем, ако е била в безсъзнание през цялото време.
— Тя не е била в безсъзнание, когато е допълзяла до апартамента си — отвърна Ал Хасан. Нашият водач няма да е доволен от възможността д-р Ръсел да е споменала нещо за Перу.
— Повтарям ти, Ал Хасан. Твърде много необясними убийства ще привлекат вниманието. Особено, ако Смит разкаже на някого за нападението. Шефът още по-малко ще хареса това.
Ал Хасан се поколеба. Презираше Грифин, но бившият агент на ФБР можеше да е прав.
— Тогава ще изчакаме. Да видим какво ще предприеме.
Бил Грифин усети, че му олеква, но не съвсем, защото познаваше Смити. Ако Джон заподозреше, че смъртта на София не е случайна, никога нямаше да се откаже. Надяваше се все пак полковникът да реши, че смъртта й е причинена от грешка в лабораторията, а нападението над него няма връзка с нея. Прекратят ли атаките, вероятно щеше да се предаде. Тогава нямаше да е заплашен и Бил Грифин можеше да спре да се тревожи.
В облицованата с плочки от неръждаема стомана стая за аутопсии Смит видя как патологът се отдръпва от масата за дисекции. Въздухът беше студен и напоен с миризмата на формалдехид. Двамата мъже бяха облечени от глава до пети в зелени защитни облекла.