— А доларите, които харчи с такава широка ръка? Нима вярвате, че му ги пращат приятели от Америка?
— Това ли ти каза той? Срамува се да признае истината, макар че няма никаква причина да се срамува. В действителност той получава пенсия като пострадал концлагерист. Когато избягах от Донерхаузен, есесовците са рязали ивици кожа от гърба му. Затова ходи той сега така неестествено изпъчен.
Мирски стана, прозина се отново, погледна към изток, откъдето се показваха първите нежни оранжеви предвестници на зората.
— Даа, такива ми ти работи — каза той. — Свят широк, хора разни и конкретни, затова никога не бива да бързаме да лепим етикети… Макар че този, как го нарече, Робинзон Голдсмит, заслужава внимание. За него не гарантирам. Тук Лорда може да греши, а може и да са го подвели, той е чиста душа човек. Провери още днес. Преди това обаче нека свършим една друга работа. Позвъни на 83-37-91 и съобщи на Лорда за сменените банкноти. И ако нямаш нищо против — извини му се.
Позамаян от разказа на шефа и с доста понижено самочувствие, завъртях номера. Не се обади никой.
— Навярно не се е прибрал още — каза Мирски. — Потърси го утре на работа или където и да е, знаеш вече къде да го намериш.
— Слушам. Но, другарю Мирски, нека преди това дадем банкнотата на изследване.
— Съгласен. Но само със знанието на Лорда. Колко е часът?
— Четири.
— Имаме тъкмо четири часа да подремнем. Аз съм си в кабинета.
В осем и половина завеждащият личния състав, онзи язваджия от печатницата, ми позвъни и съобщи с овчия си глас, че Лорда е поискал по телефона неплатен отпуск, за да уреди някои неотложни лични дела и че е заминал в неизвестна посока.
В девет от лабораторията ме уведомиха, че стотачката на Лорда е фалшива, но че се отличава от познатата ни партида с по-високото си качество на изработката.
В девет и петнайсет бях на Марица 12, този път с цяла група. Обърнахме наопаки цялата къща, преровихме двора, не открихме нищо подозрително. Само моята банкнота с номер В 29.333 я нямаше в пирографираната кутия.
В десет, при проверка в бюрото на Табсо, установих, че лицето Иван Бонев е взело ранния самолет за Варна и че самолетът е вече кацнал на летище Варна.
Малко преди полунощ Лорда беше мъртъв.
Втора част
От Холивуд до Монте Карло
1. Вместо отпуск
Сега, като анализирам сериите от грешки, които извърших през ония няколко денонощия, виждам, че в тях имаше някаква вътрешна целенасоченост, бих казал закономерност, обусловена както от моята неопитност и наивност, така и преди всичко от обстановката. И ако те доведоха до гибелта на Лорда, в същото време те откриха няколкото криволичещи пътеки към истината. Зная, не нося пряка вина за смъртта му, но фалшификаторът от Донерхаузен ще тежи на съвестта ми до моя последен дъх. И до последния си дъх аз ще държа върху писалището си една цигарена кутия „Кент“ с малка червенозеленикава рисунка на едната й страна…
Скоро след заключението на лабораторията, че банкнотата на Лорда е подправена, аз се втурнах при Мирски и тържествуващ поднесох новината, размахвайки хартийката над главата си.
— Не може да бъде — изрече той глухо и внезапно се обля в пот. Виждах как рухва едно доверие. — Не може да бъде…
Взе банкнотата, започна да я опипва, начупва, оглежда отвсякъде, но явно мислеше за друго: може би за лагера, за есесовците, за изрязаната кожа от гърба, за едно обещание…
— Но тази все пак е друга — забеляза той тихо, търсейки да се закачи за нещо. — Не е от ония.
— Какво значение има това? Нали е фалшива! — виках възбудено аз. — При това не е по-малко майсторски направена от другите. Дори много по-добре.
— Има значение, има… — продължаваше той с мъчителна неувереност.
Тогава казах сдържано служебно:
— Моля за разрешение за арест.
Той вдигна глава, изгледа ме учудено, като че едва сега ме забелязваше.
— Арест — прошепна той. — А къде ще го намериш?
— Ще го намеря! България ще разровя, но ще го намеря. Преди двайсетина минути е пристигнал във Варна с ИЛ-18. Обзалагам се, че е отишъл да предупреди хората си, може би този Голдсмит. Ще алармираме гарите, летищата, пристанищата, всички изходни пунктове, всички хотели, къмпинги. Той не е човек, който минава незабелязано.
— И какво ще правиш, когато го арестуваш?
— Ще го накарам да проговори.
Мирски въздъхна и поклати глава като пред чудновато явление:
— Ех, Николай, прав е Лорда: много има още да се учиш. Него, моето момче, есесовците не можаха да пречупят, конкретна дума не им каза, когато избягах, а сега ти… Няма защо да бързаш с повторното му арестуване. Ако в твоята хипотеза има зрънце истина и ако го откриеш, тръгни по петите му, може да те отведе до нещо, кой знае… — И повтори: — Кой знае…