На третия етаж се спрях и поотпуснах напрегнатите си мускули. После отново поех нагоре, опипвайки с крак всяко стъпало. Живеех за проклетия високо над шестия етаж в едно мансардно помещение с прозорчета към небето и с наклонен потон, от който при силни дъждове прокапваше, и всяка нощ бивах принуден да изкачвам тази тъмна голгота, състояща се от не знам колко дузини стръмни стъпала. И за да не мисля сега за тях, опитвах се да мисля за друго.
Да, мислех си, предстои едно светкавично проучване на всички тия лица от списъка. Това ще изиска много усилия, но аз нямам желание да разделям работата си с когото и да било. Такъв късмет се пада веднъж в живота. Като в театъра, когато народният артист се е разболял и в последната минута бутат стажанта на сцената, за да играе главната роля. Но, тъй или иначе, тия дни ще трябва да отида на лекар: аерофобия не може дълго да се крие, ще забележат този мой идиотски недъг, ще ме изхвърлят… Важното е веднъж да попадна на следа. Една мъничка, но вярна следа и след това всичко се разнищва като чорап. Тази следа ще отведе до чужденци, това е най-вероятното, до гангстери с имена като Хък, Сандерс и О’Хара, до дълги черни ролс-ройси, шумни нощни барове и тихи игрални домове… А после ще дойде преследването по тъмното шосе, лазенето по пясъка, американците по тиранти…
Бях стигнал. Обърсах потта от челото си, примирено въздъхнах, опитах се дори да се усмихна: ето че пак се увличам във фантазии, в пъстрите примамливи картинки, които не са нищо друго, освен сценки от детективски филми с Белмондо в главната роля, филми, по които Елина лудее… А аз не съм никакъв Белмондо, уви, още по-малко Шерлок Холмс, а само един скромен труженик в криминалния отдел и следва да мисля трезво, защото утре ми предстои много работа, макар че, откровено казано, не бих се отказал от малко преследване по тъмното шосе край пясъчния бряг…
Драснах клечка кибрит и в колебливата светлинка на пламъчето пъхнах ключа. Отворих. Влязох.
Стана течение, клечката угасна, вратата тресна след мене.
И мигновено почувствувах нечие чуждо присъствие. Усещах в мрака неговото дихание, топлината, която идваше от него. Крадец? Непознат враг? Или някой от ония, които бях помогнал да тикнат в затвора и сега бе дошъл да се разплаща?
Пистолетът бе в задния джоб. Никога не бях стрелял в човек. Ключът на лампата бе на три крачки, ако, разбира се, неканеният гост не бе изключил тока… Мислех бързо и спокойно (това качество поне притежавах още тогава). Реших, че инициативата следва да се предостави на другия, който все трябваше да се издаде с нещо. За всеки случай бавно преместих десница към задния джоб.
— Горе ръцете! — прозвуча глас, един невероятно дрезгав, фалшив глас, нито женски, нито детски, нито мъжки, но с подчертан английски акцент. Охо!…
Не се помръднах.
— Ще броя до три — каза гласът. — Не вдигнеш ли ръце, ще те направя на решето. One, two…
Вдигнах ръце. Човекът отсреща явно си преправяше гласа, и то доста сполучливо, и въпреки че имах и продължавам да имам невероятно лош слух, макар че обичам музиката и това е всеизвестно, аз усетих в тембъра му познати интонации.
— Кой сте вие? — попитах.
— Днес въпросите задавам аз — каза агресивно гласът и този път към мен долетя приятен полъх.
— Какво искате от мен?
— Минавай напред! И да не си си свалил ръцете, че ще ти светя маслото. Хайде!
През наклонените прозорчета идваше далечната светлина на летните звезди. Направих няколко крачки напред.
— Обърни се към стената! — с все по-ясен английски акцент заповяда непознатият. — Така? А сега говори! И ще си кажеш всичко, дори майчиното мляко.
— Какво например? — попитах аз.
— Например: първо — откъде идваш сега?
— От работа.
— Честна дума?
— Честна дума.
— Добре, да допуснем, че е тъй. А какво ще правиш утре?
— Утре пак отивам на работа.
— Лъжеш! — провикна се непознатият. — Лъжеш! Ще те направя на решето. Ние имаме сведения, че утре заминаваш за Созопол.
Де да беше тъй! Отвърнах:
— Вижте какво, уважаеми, хайде, кажете ми какво искате и да свършваме, а?
— Кротко! — свирепо изръмжа гласът. — Ние едва сега почваме.
— Почвайте…
— И ще почнем!
— Добре де, почнете!