— Горе се чувствах много добре — окаяно каза тя. — Нормално. Бях сигурна, че ще бъда добре и когато изляза, но съм по-зле, отколкото когато влязох в кабинета на доктор Ариман.
— Не си по-зле, миличка — успокои я Марти и включи двигателя. — И докато идвахме беше досадна.
— Чувствам се по-зле. Струва ми се, че от небето ще падне нещо, което ще ме смаже.
— От дъжда е.
— Не. Нещо по-лошо. Някаква огромна тежест. Надвиснала е над нас. Господи, колко мразя това състояние.
— Ще изпиеш бутилка бира и ще ти мине.
— Няма да помогне.
— Тогава две бутилки.
— Необходима ми е бъчва.
— Две бъчви. Ще се напием заедно.
— Ти си добра приятелка, Марти — без да вдига глава, каза Сюзан.
— Ще видим дали мислиш така, когато закарат и двете ни в клиника за алкохолици.
12.
Дъсти се прибра вкъщи, за да се преоблече. Валит го посрещна ентусиазирано, като размахваше опашка толкова силно, че хълбоците му се тресяха. Дъсти видя кучето и мрачното му настроение започна да се разсейва.
Той приклекна и допря нос до муцуната на лабрадора, сетне го погали по меките като кадифе уши, по врата, под брадичката и по гърдите.
Мигът беше успокояващ за сърцето като медитация и полезен за душата като молитва.
— Нуждая се от кафе. Нали няма да ми се разсърдиш?
Дъсти трепереше. Сърцето му сякаш изпомпваше фреон, а не кръв. Парното в микробуса не можа да го стопли и той разчиташе на кафето.
Валит разбра, че няма да го почешат по корема, стана и тръгна към банята. Вратата беше открехната и кучето пъхна муцуна в пролуката, душейки въздуха.
— Имаш хубава вода в купата. Защо искаш да пиеш от тоалетната?
Лабрадорът го погледна, но после отново насочи вниманието си към банята.
Кафето започна да капе в каната и кухнята се изпълни с приятно ухание.
Дъсти се качи на горния етаж и облече джинси, бяла риза и морскосин вълнен пуловер.
Обикновено, когато двамата бяха вкъщи, кучето го следваше навсякъде, защото се надяваше, че Дъсти ще го погали, ще го почерпи с нещо вкусно, ще поиграе с него или ще му каже някоя добра дума. Но този път Валит остана долу.
Дъсти се върна в кухнята. Лабрадорът още стоеше до вратата на банята. Кучето се приближи до стопанина си, за да го види как си налива кафе, после пак се върна до вратата на банята.
Кафето беше силно и горещо, но не стопли Дъсти.
Всъщност, докато гледаше как Валит души въздуха в банята, той почувства, че го побиват ледени тръпки.
— Нещо не е наред ли, пухчо?
Кучето го погледна и изскимтя.
Дъсти си наля втора чаша кафе, но преди да отпие, се приближи до вратата на банята, отвори я и запали лампата.
В мивката имаше мокри салфетки. Месинговата кофа за отпадъци беше преобърната на една страна върху капака на тоалетната чиния.
Някой очевидно я бе използвал, за да разбие огледалото на шкафчето над мивката. На пода бяха разпръснати назъбени, остри стъкла.
13.
Марти отиде в китайския ресторант, за да купи храна за вкъщи. Сюзан остана в колата. Двигателят работеше, а по радиото звучеше класически рок.
Марти изтръпна, когато се приближи до понтиака. Музиката беше пусната толкова силно, че тонколоните вибрираха.
Макар да навеждаше глава и да не гледаше през стъклата, когато останеше сама в колата, Сюзан често болезнено съзнаваше присъствието на заобикалящия я свят и понякога силната музика й помагаше, като я разсейваше и потискаше страха й.
Марти намали звука.
Сюзан трепереше и дишаше неравномерно. Не вдигна глава, нито пророни дума.
Марти не каза нищо. Понякога трябваше да убеждава, да придумва и да хока Сюзан, за да я накара да се отърси от ужаса, в който живееше. Но друг път беше по-добре Марти да не споменава за състоянието й, за да не засили безпокойството й.
— Взех китайски пръчици — каза Марти, след като изминаха няколко пресечки.
— Предпочитам вилица.
— Китайската храна е по-вкусна, когато се яде с пръчици.
— Кравето мляко е по-вкусно, когато го пиеш от вимето.
— Може би имаш право.
Когато стигнаха пред къщата й на полуостров Балбоа, Сюзан се владееше достатъчно, за да измине разстоянието от колата до апартамента си на третия етаж. Но въпреки това през цялото време се държа за Марти.
Щом влезе във всекидневната, където завесите и щорите бяха спуснати, Сюзан изправи рамене и вдигна глава. Лицето й вече не беше изкривено в агония и макар че останаха напрегнати и обсебени, зелените й очи вече не бяха обезумели от ужас.
— Ще стопля китайската храна в микровълновата фурна, а ти сложи масата — каза тя.