Марти сложи ръка на валчестата дръжка на вратата, а Сюзан отстъпи встрани, за да не види ужасяващия свят навън. С изтерзан тон, сякаш изведнъж бе решила да разкрие обезпокоителна тайна, която трудно бе опазила, Сюзан каза:
— Той идва тук нощем, когато спя.
Марти бе открехнала вратата, но като чу това, я затвори.
— Какво? Кой идва нощем, когато спиш?
Зелените очи на Сюзан се смразиха. Цветът им се избистри и стана по-ярък.
— Мисля, че е той. — Сюзан наведе глава и се втренчи в пода. Бледите й страни започнаха да поруменяват. — Нямам доказателство, че е той, но кой друг може да бъде освен Ерик?
— Ерик идва тук нощем, докато спиш?
— Той твърди, че не идва. Но аз мисля, че лъже.
— Ерик има ли ключ?
— Не му оставих.
— Нали смени бравите?
— Да. Но той влиза по някакъв начин.
— През прозореца?
— Сутрин, когато осъзная, че е бил тук, проверявам всички прозорци, но те са залостени.
— Но как разбираш, че е бил тук? Искам да кажа, какво прави?
— Промъква се… като бездомно куче.
Сюзан потрепери.
Марти не харесваше Ерик, но й беше трудно да си го представи да се промъква нощем в нечий апартамент. Преди всичко той нямаше достатъчно богато въображение, за да измисли начин да се вмъкне незабелязано. Ерик беше консултант по инвестициите. Главата му беше пълна с цифри и факти, но не и с чувство за загадъчност. Освен това той знаеше, че в нощното си шкафче Сюзан държи пистолет. А Ерик не обичаше да рискува и едва ли би се осмелил да направи така, че да го застрелят като крадец, дори да изпитваше извратено желание да тормози съпругата си.
— На сутринта виждаш, че нещата са разместени, така ли?
Сюзан не отговори.
— Нощем не го ли чуваш? Не се ли събуждаш, когато дойде?
— Не.
— Тогава на сутринта забелязваш улики за посещението му?
— Да, улики — съгласи се Сюзан, но не добави нищо повече.
— Но какви? Мирисът на одеколона му?
Сюзан кимна, без да откъсва поглед от пода.
— Но какво точно? — настоя Марти.
Сюзан не отговори.
— Погледни ме, Сюзан.
Сюзан вдигна глава. Беше се изчервила, сякаш не само от неудобство, но и от срам.
— Какво криеш от мен, Сюзан?
— Нещо… Предполагам, че страдам от параноя.
— Има нещо, което не ми казваш. Защо изведнъж го спомена, а после отказваш да говориш?
Сюзан обви ръце около тялото си и потрепери.
— Мислех, че съм готова да говоря за това, но явно не е така. Трябва да… подредя мислите си.
— Адски странно е, че Ерик се промъква тук нощем. Дори страшно. Какво прави? Наблюдава те, докато спиш?
— Хайде друг път да говорим за това, Марти. Трябва да помисля още малко и да събера смелост. Ще ти се обадя.
— Кажи ми сега.
— Нали имаш работа?
— Ще почака.
Сюзан се намръщи.
— Преди минута ми се стори, че задачите ти са важни и неотложни.
Марти не можеше да обиди Сюзан, признавайки, че е измислила задачите като извинение да се измъкне от мрачния й, задушен дом и да излезе на чист въздух.
— Ако не ми се обадиш скоро и не ми разкажеш всичко, довечера ще дойда тук и ще ти прочета най-новата книга с литературна критика на бащата на Дъсти. Казва се „Смисълът на безсмисленото: Хаосът като структура“ и още в началото ще се закълнеш, че те побиват тръпки. Или какво ще кажеш за „Осмели се да бъдеш най-добрият си приятел“? Това пък е най-новото произведение на втория му баща. Чуй го на аудиокасета и ще изпиташ желание да оглушееш. Те са семейство от писатели тъпаци и могат да ти нанесат удар с писанията си.
— Достатъчно съм ужасена — леко се усмихна Сюзан. — Непременно ще ти се обадя.
— Заклеваш ли се?
— Най-тържествено.
— Чувстваш ли се в безопасност тук, Сюзан?
— Разбира се — отговори Сюзан, но на Марти й се стори, че забеляза искрица на несигурност в обсебените й, зелени очи.
— Но ако Ерик се промъква…
— Ерик още е мой съпруг.
— Гледай новините по телевизията. Съпрузите правят ужасни неща.
— Познаваш Ерик. Може и да е свиня…
— Той наистина е свиня.
— Но не е опасен.
— Той е тъпанар и не става за нищо.
— Точно така.
Марти се поколеба, но най-сетне отвори вратата.
— До осем часа ще сме приключили с вечерята. Лягаме си в единайсет, както обикновено. Ще чакам да ми се обадиш.
— Благодаря, Марти.
— Няма за какво.
— Целуни Дъсти от мен.
— Ще бъде лека, суха целувка по бузата. Влажните са само от мен.
Марти сложи качулката на главата си, излезе и затвори вратата след себе си.
Въздухът бе станал неподвижен, сякаш проливният дъжд бе прогонил вятъра.
Марти изчака, докато Сюзан заключи, после бавно слезе по дългата редица стръмни стълби.