— Мили Боже! — възкликна Дъсти и спря водата.
Металните кранове се бяха нагрели.
Скийт обаче очевидно не чувстваше болка.
Дъсти пусна студената вода. Изражението на брат му не се промени. Скийт явно не усещаше нито врялата, нито ледената вода.
Валит изскимтя, наостри уши и отстъпи назад. Кучето разбра, че нещо не е наред.
Дъсти хвана ръката на брат си. Скийт му позволи да го изведе от банята. Той седна на ръба на леглото, сложи ръце на коленете си о отново се втренчи в тях.
— Не мърдай — каза Дъсти и отиде да потърси Том Уонг.
19.
Марти се разочарова, че Дъсти не е вкъщи. Тъй като валеше и не можеха да боядисват, тя се надяваше, че той се е прибрал.
На керамичния домат-магнит в кухнята беше прикрепена бележка. „Красавице моя, ще си бъда у дома към пет. Ще вечеряме навън. Обичам те повече от питките тако. Дъсти.“
Марти влезе в банята да измие ръцете си и видя, че огледалото на шкафчето е изчезнало. Беше останало само едно парче, заклещило се в долния десен ъгъл на металната рамка.
Сигурно Дъсти го бе счупил, без да иска.
Ако счупените огледала означаваха лош късмет, днес беше най-неподходящият ден това да се случи.
Още й се гадеше. Марти си наля джинджифилова бира и пусна лед в чашата. Студените и сладки напитки обикновено успокояваха стомаха й.
Тя седна край масата до прозореца и се опита да реши дали предпочита да вечеря в ресторант или да остане вкъщи. По време на вечерята — ако изобщо беше в състояние да хапне нещо — Марти смяташе да разкаже на Дъсти за смущаващите се събития през деня и се притесняваше, че някоя сервитьорка или другите посетители на заведението може да я чуят. Пък и не искаше да бъде на публично място, ако пак й се случеше нещо.
От друга страна, ако останеха вкъщи, едва ли щеше да може да приготви вечеря…
Погледът й се спря на редицата ножове на стената до мивката.
Ръцете й се разтрепериха.
Лъскавите остриета блестяха толкова силно, че сякаш не само отразяваха светлината, но и я излъчваха.
Марти отмести очи, но ножовете мигновено привлякоха погледа й.
Тя знаеше, че не е в състояние да извърши насилие срещу друго човешко същество, освен ако не й се наложеше да отбранява себе си или онези, които обича. Съмняваше се дали може да се самонарани.
Но въпреки това при вида на ножовете, Марти се разтревожи толкова много, че стана и започна неспокойно да обикаля стаите, после излезе на верандата.
Сърцето й биеше толкова силно, че цялото й тяло се тресеше от ударите му. Зрението й пулсираше от мощния приток на кръв. Краката й трепереха. Тя се подпря на колоната.
За да се отдалечи от ножовете, Марти трябваше да излезе навън, на дъжда. Но където и да отидеше, тя щеше да вижда остри предмети, инструменти и прибори, които можеше да се използват за нещо лошо.
Трябваше да се успокои и да избие от главата си тези странни мисли.
„Господ да ми е на помощ.“
Тя се опита да поеме бавно и дълбоко въздух, но дишането й стана още по-учестено.
Затвори очи, опитвайки се да се отпусне, но безпокойството й нарасна и й се зави свят.
Марти явно нямаше да може да се овладее, докато не събереше смелост да се върне в кухнята и да погледне онова, което бе предизвикало пристъпа на тревога. Ножовете. Трябваше да се справи с тях, пир това бързо, преди постоянно нарастващото безпокойство да прерасне в паника.
Ножовете.
Тя се обърна и се приближи до отворената врата.
Отвъд прага се намираше любимият й дом, където беше по-щастлива отвсякога, но сега мястото й се струваше непознато, досущ къща на странник.
Ножовете.
Марти влезе, поколеба се, после затвори вратата след себе си.
20.
Макар да бяха силно зачервени, ръцете на Скийт не бяха изгорени. Том Уонг ги намаза с кортизон.
Скийт беше странно унесен и не отговаряше на въпросите. Том му взе кръв, за да я изследват за наркотици. При постъпването му в „Нов живот“ го бяха съблекли и претърсили за забранени вещества, но не бяха намерили нищо.
— Може да е закъснял, вторичен ефект от онова, с което се е надрусал сутринта — предположи Том и отиде да занесе кръвната проба в лабораторията.
През последните няколко години, по време на най-лошите си периодични фази на пристрастяване, Скийт се бе държал изключително странно, но Дъсти за пръв път виждаше този кататоничен поглед.
Валит изглеждаше толкова притеснен от състоянието на Скийт, че забрави правилата в клиниката и се сви на креслото.
Дъсти разбираше тревогата му и не му направи забележка. Той седна на леглото до брат си.