Градинската ножица с дългите остриета и резачката имаха толкова зловещ вид, че Марти не се задоволи само да ги изхвърли. Тя нямаше да се чувства в безопасност, докато проклетите инструменти не се превърнеха в купчина железа.
Във високия шкаф бяха наредени вила, гребло, лопата, мотика и чук.
Марти сложи резачката на бетонния под и замахна с чука. Резачката издаде пронизителен звук, досущ писък на живо същество, но Марти реши, че не я е обезвредила достатъчно. Тя вдигна чука и я удари отново. После трети и четвърти път.
Наоколо се разхвърчаха парчета от пластмасовата дръжка, няколко винта и други отломки. При всеки удар прозорците на гаража вибрираха и от пода излитаха късчета бетон.
Марти знаеше, че трябва да пази очите си, но не посмя да спре, за да потърси предпазни очила. Тя имаше още много работа, а Дъсти можеше да се върне всеки момент.
Марти хвърли на пода градинската ножица и ожесточено я заудря с чука, докато пружината й изскочи и дръжките се разпаднаха.
После натроши вилата. Удря я, докато дървената дръжка се разби на парчета и зъбците се огънаха и преплетоха.
Чукът тежеше килограм и половина, но за да се постигне желания ефект, се изискваше сила и равновесие. Марти се обля в пот, задъха се, устата й пресъхна и гърлото й започна да пари, но продължи равномерно да вдига чука и да удря.
Сутринта щеше да страда и всеки мускул на ръцете и раменете й щеше да я боли, но в момента се чувстваше толкова добре, че болката не я интересуваше. През тялото й премина приятно усещане за сила и контрол. Всеки удар я изпълваше с трепетна възбуда и беше изключително приятен, дори еротичен. Марти поемаше въздух, като се изправяше и издаваше вик на удоволствие, когато се навеждаше под тежестта на чука, за да нанесе удар…
Изведнъж тя чу звуците, които излизат от устата и осъзна, че ръмжи като звяр.
Марти се обърна и видя изражението си в страничното огледало на понтиака. Раменете й бяха прегърбени, а вратът — протегнат напред и изкривен под странен ъгъл. Косите й бяха разрошени и стърчаха така, сякаш я бе ударил електрически ток. Умопомрачението бе изкривило лицето й като на вещица, а в очите й блестеше безумие.
Какво би сторила на Дъсти ако той се върнеше в този момент?
Марти потрепери от отвращение и пусна чука.
25.
Дъсти предполагаше, че ще закъснее за вечеря, затова бе взел храна за Валит. Той отвори найлоновото пликче и изсипа на земята до микробуса кафявите топчета от сушено агнешко с ориз.
— Съжалявам за скапаната обстановка — извини се Дъсти на кучето.
Но Валит не беше претенциозен и с удоволствие започна да яде.
Дъсти извади клетъчния си телефон и се обади вкъщи. След третото позвъняване отговори телефонния секретар. Той предположи, че Марти слуша и каза:
— Скарлет, аз съм, Рет. Обаждам се само да ти кажа, че в края на краищата, ми пука за теб, по дяволите.
Марти не вдигна слушалката.
— Къде си, Марти? — попита Дъсти, сетне добави: — Съжалявам, че закъснях. Денят ми беше адски тежък. Ще си бъда вкъщи след половин час и ще излезем да вечеряме някъде. В скъп ресторант, който не можем да си позволим. Омръзна ми да се стискам и да си броя парите. Ще изтеглим заем от банката, ако трябва.
Марти или не чуваше телефона, или не си беше вкъщи.
Валит бе изял храната си. Дъсти извади купа и шише и му наля вода.
Двамата тръгнаха по оскъдно осветената морава край клиниката „Нов живот“. Разходката беше с цел кучето да свърши естествените си нужди, а Дъсти да огледа по-отблизо сградата.
Дори в клиниката да се извършваше нещо незаконно, Дъсти нямаше представа къде да търси доказателства за истинската й същност. Вероятно нямаше тайна врата, водеща към подземния щаб на злосторника в стил филмите на Джеймс Бонд. Нито можеше да очаква да открие бездушния прислужник на граф Дракула, който тайно пренася ковчег с жив благородник от каретата в мазето. Това беше Южна Калифорния в началото на шеметно ново хилядолетие, където имаше много по-странни същества отколкото в „Златният пръст“ и вампирите, макар че в момента, изглежда, никое от тях не се спотайваше наоколо.
Подозренията на Дъсти трудно можеше да се смятат за основателни, като се имаше предвид безукорно поддържаната територия около клиниката. Тревата беше добре окосена, земята — леко размекната от дъжда, а храстите — красиво подкастрени. В мрака не се криеше нищо съмнително.
Валит се плашеше лесно, но там се чувстваше добре и извърши тоалета си, без да проявява нервност или припряност.