Доказателствата в подкрепа на твърденията й, че е изнасилвана, бяха неубедителни. Понякога влагалището й беше чувствително, но невинаги. Друг път на бедрата и гърдите й имаше синини с размерите на мъжки пръсти, но тя не можеше да докаже, че са дело на изнасилвач или че не се е самонаранила по време на гимнастика.
Веднага щом се събудеше, Сюзан винаги разбираше, че я е посещавал натрапникът фантом още преди да усети влагата в себе си, защото се чувстваше насилена и омърсена.
Чувствата обаче не бяха доказателство.
Спермата беше единственото доказателство, че тя е била с мъж, но не означаваше задължително изнасилване.
Пък и ако представеше на властите изцапаните си бикини или още по-лошо, ако се подложеше на гинекологичен преглед, Сюзан щеше да изпита много по-голяма неудобство, отколкото можеше да издържи в настоящото си състояние.
Всъщност агорафобията беше основната причина да не се довери на Марти, още по-малко на полицията или на други непознати. Макар просветените да знаеха, че фобията не е форма на лудост, хората не можеха да не сметнат думите й за странни. А започнеше ли да твърди, че докато спи, е била изнасилена от мъж, който не е видяла и който влиза при залостени врати… Тогава и най-добрата й и дългосрочна приятелка можеше да се запита дали агорафобията, макар и да не е форма на лудост, не е симптом за психично заболяване.
Сюзан отново провери ключалките и нетърпеливо посегна към телефона. Не можеше да чака повече Марти да й се обади. Тя се нуждаеше от окуражаване, че най-добрата й приятелка вярва в съществуването на изнасилвача фантом.
Сюзан набра първите четири цифри на номера на Марти, то затвори. Трябваше да бъде търпелива. Ако изглеждаше твърде уязвима или припряна, можеше да не й повярват.
Тя отново се залови с винения сос, но осъзна, че е твърде нервна, за да се разсейва с кулинарни ритуали. Не беше и гладна.
Сюзан отвори бутилка мерло, напълни чаша и седна до масата в кухнята. Напоследък пиеше повече от обикновено.
Тя отпи от виното и вдигна чашата към светлината. Рубинената течност беше бистра и явно не съдържаше примеси.
Известно време Сюзан смяташе, че някой я упоява. Тази вероятност още я безпокоеше, но не толкова силно както преди.
Рохипнолът, който според медиите беше упойващо вещество, използвано от изнасилвачите, би обяснил факта, че Сюзан не се събужда по време на сексуалните контакти. Ако в чашата с алкохола се сипеше рохипнол, жената изпадаше в ступор, ставаше дезориентирана, податлива и беззащитна. Накрая заспиваше и когато се събудеше, не си спомняше какво се е случило през нощта.
Но сутрин, когато установеше, че загадъчният посетител я е изнасилвал, Сюзан не страдаше от симптомите, характерни за упойване с рохипнол. Не й беше лошо, устата й не беше пресъхнала, зрението й не беше замъглено, нямаше пулсиращо главоболие и не беше дезориентирана. Тя винаги се събуждаше с ясно съзнание и дори освежена, макар че се чувстваше изнасилена.
Но въпреки това тя започна да пазарува от различни магазини. Понякога разчиташе на Марти да й купи каквото е необходимо, но обикновено поръчваше продукти от малки, фамилни магазинчета. Макар че непрекъснато ги сменяше, параноично убедена, че някой слага опиати в храната и напитките, това не сложи край на нощните атаки.
В отчаянието си Сюзан потърси отговор в свръхестественото и мобилната библиотека й носеше зловещи книги за призраци, вампири, демони, прогонване на духове, черна магия и отвличане от извънземни.
За щастие библиотекарят нито веднъж не коментира и не изрази недоумение от неутолимия й апетит към тези странни теми. Но това несъмнено беше по-здравословно от интереса към съвременната политика или към клюките за известни личности.
Сюзан бе особено силно заинтригувана от легендата за злия демон, който посещава жените, докато спят, и прави секс с тях.
Но интересът й така и не се превърна в убеждение. Тя не затъна толкова надълбоко в суеверието, че да спи с Библията или да носи огърлица от чесън.
Накрая Сюзан престана да изследва свръхестественото, защото агорафобията й се засили. Ирационалното, изглежда, подхранваше болните части на психиката й, където живееше необяснимия й страх.
Тя отново напълни чашата си, взе я и тръгна да обиколи апартамента, за да се увери, че всички възможни входове са залостени.
После отиде във всекидневната, угаси лампите и седна в креслото, отпивайки от мерлото, докато очите й свикнат с мрака.
Макар че фобията бе прогресирала, докато й стана трудно да гледа дневната светлина дори през прозорците, Сюзан още беше в състояние да издържи на нощната гледка, когато небето беше облачно и морето от звезди не очакваше съзерцанието й. В такива мигове тя не пропускаше възможността да се постави на изпитание, защото се притесняваше, че ако не упражнява смелостта си, това й качество съвсем ще закърнее.