Е, да, Сюзан бе потърсила терапия. Два пъти седмично в продължение на шестнайсет месеца. Постижението не беше малко — да се бори да отива и да се връща от всеки сеанс и да постоянства въпреки незадоволителните резултати. Но да се подложи на терапия, беше най-малкото, което можеше на направи, когато животът й се разпадаше. И ключовата дума наистина беше „подлагане“, защото Сюзан изпълняваше терапевтичните стратегии и съвети на доктор Ариман с нехарактерно за нея покорство, като се има предвид, че по-рано беше изключително предпазлива с психиатрите.
Тя сложи пицата в микровълновата фурна. Беше щастлива, че се е освободила от необходимостта да приготвя слона вечеря. Сюзан осъзна, че е запазила разсъдъка си благодарение на ритуала за сметка на действието. Ритуалът беше като анестезия и правеше окаяното й състояние по-поносимо, но не я приближаваше до решение на проблемите и не помагаше.
Тя отново напълни чашата си. И виното не помагаше, пък и Сюзан трябваше да внимава да не се напие и да не провали работата, която й предстоеше, но беше толкова развълнувана и заредена с адреналин, че вероятно можеше да довърши бутилката и организмът й да изгори алкохола, докато станеше време за лягане.
Тя крачеше из кухнята, очаквайки пицата да се стопи и недоумението й към продължителната й пасивност прерасна в изумление. Припомняйки си изминалата година, Сюзан реши, че е живяла под въздействието на зла магия, която бе замъглила съзнанието, бе изсмукала волята и бе оковала душата й.
Е, магията се бе развалила. Сюзан Джагър бе възвърнала яснотата на мисълта и енергията си и беше готова да използва гнева си, за да промени живота си.
Той беше там. Може би дори в момента се криеше зад дюните и я наблюдаваше. Вероятно минаваше покрай къщата й, като се пързаляше с ролкови кънки или бягаше за здраве, или с велосипед. Поредният любител на развлеченията или маниак на тема спорт в Калифорния. Но изнасилвачът със сигурност беше там.
Той не я бе посещавал три поредни нощи, но следваше схема на сексуална потребност, която гарантираше, че ще дойде до зазоряване. Дори да заспи или да бъде упоена по някакъв начин, сутринта Сюзан щеше да знае всичко, защото с малко повече късмет, видеокамерата щеше да го заснеме на местопрестъплението.
Ако записът покаже Ерик, тя щеше да го рита, докато извадеха с операция обувката й от жалкия му задник. И после завинаги щеше да го изгони от живота си.
Ако камерата заснемеше непознат, което беше малко вероятно, Сюзан щеше да има доказателство за полицията. Колкото и унизително да беше да представи видеозапис на собственото си изнасилване, тя щеше да направи каквото трябва.
Сюзан се приближи до масата, за да вземе чашата с мерлото, и се запита какво би станало, ако… сутринта се събудеше с чувството, че е употребена и подута и усетеше издайническата топлина на спермата, а записът я покажеше сама в леглото, да се мята или в екстаз, или от ужас, като луда, изпаднала в пристъп на умопомрачение, а нощният посетител беше същество, да речем, зъл дух, който не хвърля отражение в огледала и не оставя образ на видеолентата.
Глупости.
Истината беше някъде там, но не беше свръхестествена.
Тя поднесе чашата към устните си и на един дъх изпи половината вино.
28.
Любимото място на Марти в къщата беше до камината. Там имаше две кресла, където вечер тя и Дъсти седяха и четяха книги, но чувстваха такава близост, сякаш се държаха за ръце и се гледаха в очите.
Марти бе свила крака на креслото и не четеше, а седеше неподвижно. Изглеждаше спокойна, но всъщност беше емоционално изтощена.
Дъсти седеше на другото кресло и се опитваше да разсъждава и анализира.
Марти му разказа за изпитанието си, като от време на време млъкваше, защото продължаваше да се чуди на странните детайли на налудничавото си поведение, после отново подхващаше историята си, когато Дъсти внимателно я насърчаваше.
Той я успокои и й вдъхна надежда, но Марти не можеше да го погледне в очите. Тя се бе втренчила в камината.
Декоративните инструменти вече не я плашеха.
Марти още се безпокоеше, но в момента повече се страхуваше да не получи нов, парализиращ пристъп на паника, отколкото от потенциала си за насилие.
Тя разказа подробно за атаката, но не можа да обясни добре точно какво бе чувствала. Беше й трудно да си спомни пълната интензивност на ужаса си. Преживяванията сякаш бяха на друга Марти Роудс, някаква психически неуравновесена личност, която за малко бе изскочила от тъмните дълбини на психиката й и отново се бе скрила там.