От време на време Дъсти шумно разклащаше леда в уискито си, за да привлече вниманието й. Когато тя го погледнеше, той вдигаше питието си, за да й напомни да пийне. Отначало Марти не искаше алкохол, защото се боеше, че отново ще загуби контрол над себе си. Но уискито се оказа успешна терапия.
Валит лежеше до креслото й, като от време на време се надигаше, за да сложи глава на коленете й, за да го погали. В сантименталните му очи се четеше състрадание.
Марти му даде кубчета лед от чашата си и кучето ги схруска с удоволствие.
— И какво смяташ да правиш сега? — попита Дъсти, когато тя свърши разказа си.
— Утре сутринта ще отида при доктор Клостърман. Запазих си час, докато се връщах от дома на Сюзан.
— Ще дойда с теб.
— Ще искам да ми направят пълни изследвания. И да видят на скенер мозъкът ми, в случай че имам тумор.
— Нямаш тумор — настоя Дъсти с убеденост, основаваща се единствено на надеждата. — Не е нищо сериозно.
— Има ми нещо.
— Не.
Мисълта, че Марти може да страда от неизлечима болест, уплаши Дъсти, който не успя да прикрие страха си.
Марти видя загрижеността, изписана на лицето му.
— Бих приела тумор в мозъка.
— Да приемеш?
— Ако алтернативата е психично заболяване. Туморът може да бъде отстранен и има шанс да бъда както преди.
— Не е психично заболяване — заяви Дъсти и се намръщи още повече.
— Има ми нещо — настоя Марти.
Сюзан седеше в леглото, ядеше пица и пиеше мерло. Вечерята беше най-вкусната от всички, които си спомняше.
Тя беше интелигентна и проницателна и съзнаваше, че съставките на това обикновено ястие нямат нищо общо с особения му вкус. Саламът, сиренето и добре препеченото тесто бяха нищо в сравнение с перспективата да постигне правосъдие.
Освободена от плахостта и безпомощността, Сюзан всъщност не искаше правосъдие, а по-скоро възмездия. Тя не се заблуждаваше за примитивното удоволствие да се зарадва на отмъщението. В края на краищата Сюзан не се различаваше от останалите човешки същества.
Тя си спомни как бе защитавала Ерик пред Марти, отхапа парче пица и го сдъвка с ожесточена наслада.
Ако бе развила агорафобията като реакция към прелюбодейството му, тогава Ерик вероятно заслужаваше отплата за това. Но ако той беше нощният й посетител, който безмилостно се гавреше със съзнанието и с тялото й, Ерик явно се бе променил драстично и вече не беше човекът, за когото се бе омъжила. Всъщност той вече не беше човек, а същество, гнусотия, влечуго. И щом се сдобиеше с доказателство срещу него, Сюзан щеше да го даде под съд.
Тя се хранеше и оглеждаше спалнята, за да прецени къде е най-добре да сложи видеокамерата.
Марти седеше до масата в кухнята и наблюдаваше как Дъсти разчиства бъркотията, която бе направила.
Тя хвана с две ръце втората си чаша уиски и я поднесе към устните си.
Дъсти сложи ножовете и вилиците в машината за миене на съдове.
Остриетата и тракането на приборите не разтревожиха Марти.
Дъсти прибра в хладилника бутилките вино. Марти вече не чувстваше изкушение да ги грабне и да ги използва като оръжие.
— Нещата в гаража може да почакат до утре — каза той.
Тя кимна, но не каза нищо. Нямаше доверие в гласа си. Спомените за странния пристъп сякаш се носеха във въздуха досущ отровни спори, които можеше отново да я заразят, и щом отвореше уста, Марти щеше да избълва само налудничави щуротии.
Дъсти предложи да вечерят. Тя отговори, че няма апетит, но той настоя.
В хладилника имаше лазаня. Дъсти я стопли в микровълновата фурна.
После изми гъби и ги наряза.
Ножът изглеждаше безобиден в ръцете му.
Той запържи гъбите с лук и масло. Валит стоеше пред печката и замечтано вдъхваше уханието на лазанята.
В светлината на онова, което Марти бе направила преди малко, този домашен уют я изуми като сюрреалистичен.
Дъсти поднесе вечерята и Марти се запита дали не се е отровила с остатъците от лазанята.
Не си спомняше да е яла от нея. Но още подозираше, че е преживяла пристъп на пориомания — периоди от време, през които действаше, сякаш беше в съзнание, макар в паметта й да не бе останала следа.
Тя беше убедена, че Дъсти ще яде лазаня само за да й покаже доверието си в нея, затова се въздържа и не го предупреди. Но като се замисли, че след вечерята може да бъде единствената оцеляла, Марти превъзмогна липсата на апетит и изяде почти всичко в чинията си.
Но отказа да вземе вилица и използва лъжица.
В ъгъла срещу леглото на Сюзан Джагър имаше пиедестал с месингова саксия, в която бе засадено миниатюрно японско дръвче бонзай. В основата на ствола му се виеше буен бръшлян с листа с формата на звезди. Сюзан изчисли кой е най-добрият ъгъл между саксията и леглото и ски камерата в растенията.