Той предположи, че се обажда Сюзан. Макар че можеше да е Скийт или някой от персонала на „Нов живот“. При обикновени обстоятелства Дъсти би отишъл в кабинета, за да чуе съобщението, но не искаше Марти да се събуди и да види, че не е удържал на думата си да бъде с нея. Скийт беше в добри ръце, а „странните неща“, които ставаха със Сюзан, едва ли бяха по-важни от случващото се с Марти. Разговорът можеше да почака до сутринта.
Дъсти отново се съсредоточи върху разказа на Марти. Докато се притесняваше за загадъчните събития през деня, той бе завладян от особено убеждение, че случилото се със съпругата му е свързано с инцидента с брат му. Дъсти долови паралелни особености в двете случки, макар че конкретното естество на връзката между тях му убягваше. Този ден несъмнено беше най-необикновеният в живота му и инстинктът му подсказваше, че Скийт и Марти не са преживели случайно и по едно и също време тези необясними неща.
Марти винаги изпълняваше обещанията си и Сюзан не се натъжи, когато до единайсет часа приятелката й не се обади, но изпита безпокойство. Тя й позвъни, но отговори телефонния секретар и притеснението на Сюзан нарасна.
Марти несъмнено беше потресена и озадачена от твърдението за изнасилвача фантом, за когото заключените врати не са препятствие. Тя бе поискала време, за да помисли. Но за Марти не беше присъщо да протака или да проявява излишна дипломатичност. Тя вече би трябвало да е измислила някакъв съвет или поне щеше да се обади, за да каже, че й е необходимо нещо по-убедително, ако трябва да повярва на тази небивалица.
— Аз съм — каза Сюзан на телефонния секретар. — Какво става? Добре ли си? Мислиш ли, че съм луда? Няма да ти се разсърдя, ако е така. Обади ми се.
Тя изчака няколко секунди, после затвори.
По всяка вероятност Марти едва ли щеше да предложи нещо по-сполучливо от видеокамерата, затова Сюзан продължи с приготовленията.
Тя сложи до половина пълната чаша с вино на нощното шкафче, сетне взе книга и легна, но беше твърде нервна, за да чете.
Известно време гледа филм, но не можа да се съсредоточи върху сюжета.
Макар да не можеше да заспи, Сюзан си припомни други нощи, когато безсънието й внезапно бе отстъпило място на неестествено дълбок сън. И точно тогава я изнасилваха. Ако я упояваха тайно, тя не знаеше кога ще започнат да действат опиатите и не искаше да се събуди и да установи, че е изнасилена, а не е включила камерата.
В полунощ Сюзан се приближи до пиедестала, пъхна пръст в бръшляна, включи видеокамерата и се върна в леглото. Ако останеше будна до един час, щеше да пренавие лентата и да започне записа отначало и после да направи същото в два и три часа, за да не свърши касетата, преди натрапникът да е дошъл.
Тя изключи телевизора, за да чува всеки шум в апартамента.
След минута, когато се готвеше да вземе книгата, телефонът иззвъня. Сюзан предположи, че е Марти.
— Ало?
— Обажда се Бен Марко.
Изведнъж сърцето й се вцепени. Сякаш гранитни стени притиснаха кръвоносните й съдове. Съзнанието й се отвори, сякаш беше къща, чийто покрив бе отнесен от циклон. Необятното, тъмно пространство отгоре сякаш изсмука мислите й. И после в съзнанието й се промъкна непреодолимо присъствие, невидимо и студено като натрапчив призрак.
— Слушам — каза тя.
Сърцето й се ускори и страхът й намаля.
„А сега, правилата.“
— Зимна буря…
— Бурята си ти — отговори Сюзан.
— Скри се в близката гора…
— Гората съм аз.
— И утихна там.
— В тишината ще разбера какво се иска.
Каква красота.
Изведнъж в апартамента на Сюзан настъпи абсолютна тишина. Светът стана безмълвен и неподвижен, както вероятно е бил преди Сътворението.
И когато „бурята“ отново заговори, гласът му сякаш не се разнасяше от телефонната слушалка, а от съзнанието на Сюзан.
— Кажи ми къде си.
— В леглото.
— Мисля, че си сама. Кажи ми, ако е така.
— Да.
— Пусни ме да вляза.
— Добре.
— Бързо.
Сюзан остави телефона, стана и се втурна към вратата.
Въпреки че вървеше бързо, сърцето й забави ритъма си и се успокои.
Тя отмести стола от дръжката на вратата и отключи.
Той чакаше на площадката на стълбището. Беше мълчалив, но всъщност изпълнен с яростта на ураган — гняв, обикновено добре прикриван от света, но постоянно кипящ в него и разкриващ се в най-интимните мигове. Той прекрачи прага, затвори врата, блъсна Сюзан вътре и вкопчи силната си ръка в тънката й шия.