Ариман се колебае, но има основателна причина. Освободена от оковите достатъчно, за да осъзнае какво е направила, жената може да започне да се държи непредсказуемо, да се побърка съвсем и да окаже съпротива, когато Ариман поиска отново да я върне в транса. Той е сигурен, че ако стане най-лошото, ще съумее да възстанови контрола си над нея, като прибегне до гласови инструкции, но на Фиона са й необходими само няколко секунди, за да се обърне и да стреля през отворения прозорец. А вероятността да получи куршум в лицето никак не се нрави на доктора. Това би развалило лудорията му. Ето защо, той не каза нищо и остави жената да довърши кукленото шоу в състояние на невежество.
Фиона Пасторе спокойно пъха дулото на колта в устата си и се самоубива, за съжаление, без да пророни нито една сълза. Тя пада и револверът одрасква рамката на леглото.
Играчката е счупена и радостта от функциите й вече не вълнува доктора. Той оглежда за пореден път изкуството във формата на Фиона. Гледката не му доставя удоволствие както преди. Тилът й е отнесен, но Ариман не вижда изходната рана, защото главата й е обърната настрана, а пораженията върху лицето й са изумително незначителни.
Първият път, когато психиатърът дойде във фермата, въздухът се раздираше от вой на койоти, но в момента те ловуваха на няколко километра на изток. Промяната във височината на тона и вълнението в гласовете им предупреждават Ариман, че глутницата се приближава. Ако мирисът на кръв се разнася бързо и надалеч във въздуха, тези прерийни вълци може скоро да се съберат под прозореца на мъртвите.
В индианския фолклор най-коварното същество е койотът и психиатърът не вижда смисъл да мери остроумието си с цяла глутница. Без да бяга, той тръгва безшумно към ягуара си, който е паркиран на четиристотин метра на север.
Нощния въздух ухае на пясък, на мескит и на желязо, чийто източник Ариман не може да определи.
Докторът стига до колата си. Койотите се умълчават, надушили прясна следа, която ги кара да бъдат предпазливи. И несъмнено причината за благоразумието им е Ариман. В тишината се чува звук и той вдига глава.
Прилепите изчезват в мрака. Психиатърът отваря вратата на колата си и койотите отново започват да вият. Достатъчно близо са, за да го включат в хора си, ако той реши да извиси глас.
Докторът затваря вратата и включва двигател, а от храстите се появяват десетина койота. Очите им блясват на светлината на фаровете. Ариман потегля. Глутницата се разделя и тръгва от двете страни на тесния път. След стотина метра, когато колата завива на запад, където в далечината се извисява големия град, койотите изостават и се насочват към фермата.
Макар че скръбните стенания на срам на Сюзан Джагър бяха тонизиращи и спомените за семейство Пасторе, предизвикани от измъчения й глас — ободряващи, доктор Ариман вече не беше млад, както в онзи дни в Ню Мексико, и се нуждаеше от поне няколко часа дълбок сън. Предстоящият ден щеше да изисква жизненост и особено ясно съзнание, защото Марти и Дъсти Роудс щяха да станат много по-големи играчки в тази сложна игра, отколкото бяха досега. Ариман инструктира Сюзан да преодолее емоциите си и да се облече.
— Стани.
Тя се подчини.
— Ти си видение, дъще. Иска ми се да те бях заснел на видео тази нощ, вместо следващият път. Онези сладки сълзи. „Защо, татко, защо?“ Това беше особено трогателно. Никога няма да го забравя. Достави ми огромно удоволствие.
Сюзан отклони вниманието си от него.
Ариман проследи погледа й и видя миниатюрното японско дръвче в месинговата саксия върху пиедестала.
— Цветарството е терапевтично занимание за страдащите от агорафобия. Декоративните растения поддържат връзката ти с външния свят. Но когато ти говоря, очаквам вниманието ти да бъде насочено към мен.
Тя отново го погледна. Вече не плачеше. Последните сълзи засъхваха на лицето й.
Нещо странно в нея обезпокои психиатъра. Неспокойният й поглед. Стиснатите устни. В Сюзан имаше напрежение, което не беше свързано с унижението и срама й.
— Мушички — каза Ариман. Стори му се, че в очите й се прокрадна безпокойство. — Те са ад за японските дръвчета.
Сюзан явно се притесняваше за нещо, но със сигурност не за здравето на растението.