Недоверчивостта й отстъпи място на гнева, а после на толкова силно чувство за предателство, че тя избълва поредица от ругатни.
Сетне отново пусна записа.
Психиатърът й заповяда да коленичи и да допълзи до него и Сюзан се подчинява.
Тя не можеше да гледа унижението си, но не спя видеозаписа, защото кадрите я зареждаха с гняв. А в момента това беше хубаво. Гневът й даваше сили след шестнайсетте месеца на безпомощност.
Сюзан превъртя лентата. Двамата с Ариман бяха голи.
Намръщена, тя изгледа поредица от перверзии, разнообразени тук-там с периоди на обикновен секс, който изглеждаше невинен, досущ милувки на ученици.
Как бе възможно да я контролира до такава степен? И да заличи тези шокиращи събития от съзнанието й? Загадката беше мъглява и тъмна като произхода на вселената и смисъла на живота. Сюзан бе завладяна от усещане за нереалност, сякаш нищо на света не беше такова, каквото изглеждаше и всичко бе изкусно направен декор, а хората — актьори.
Сюзан се втурна към телефона и посегна да набере номера на полицията, но се спря.
Ако им се обадеше, ченгетата можеше да поискат да отиде с тях в участъка, за да даде показания, или в болница, където да й направят гинекологичен преглед, за да установят дали наистина е била изнасилена.
Макар че гневът й бе дал сили, тя още не можеше да се пребори с агорафобията. Мисълта да излезе я хвърли в паника.
Сюзан щеше на всяка цена да направи каквото е необходимо и да отиде, където поискат. Тя щеше да стори всичко, което се изискваше от нея, за да изпрати задълго в затвора онова болно копеле Ариман.
Но перспективата да излезе навън сред непознати беше твърде обезпокоителна. Сюзан се нуждаеше от подкрепата на приятел, на когото можеше да довери живота си, защото за нея излизането беше равно на смърт.
Тя се обади на Марти, но отговори телефонният секретар. Сюзан знаеше, че нощем те изключват телефона в спалнята, но поне един от двамата можеше да се събуди от звъна в коридора или в кабинета на Марти.
— Аз съм, Марти — каза Сюзан след сигнала. — Чуваш ли? Вдигни слушалката, ако си там, за Бога… Не е Ерик, а Ариман. Записах копелето с видеокамера. Мръсникът… След изгодната сделка за къщата му… Марти, моля те, обади ми се. Нуждая се от помощ.
Изведнъж й прилоша и тя затвори.
Сюзан седна на леглото, стисна зъби и притисна стомаха си с леденостудените си ръце.
Тя се втренчи в телефона и каза:
— Моля те, Марти, обади ми се. Веднага.
Пълната до половина чаша вино още беше на нощното шкафче. Сюзан я пресуши на един дъх.
Тя издърпа чекмеджето и извади пистолета, който държеше там за самоотбрана.
Доколкото знаеше, Ариман не я посещаваше два пъти в една нощ.
Изведнъж Сюзан осъзна каква глупост беше казала на телефонния секретар на Марти. „Мръсникът… След изгодната сделка за къщата му.“ Преди осемнайсет месеца, шейсет дни преди да започне да страда от агорафобия, Сюзан бе продала на Марк Ариман сегашната му къща. Сюзан представляваше продавача, а психиатърът бе дошъл и я бе помолил да представлява и него. Тя свърши отлична работа, за да се погрижи за интересите и на двете страни. Сега обаче осъзна, че клиентът сигурно е направил отстъпка, щом е сериозно болен психически социопат и изнасилвач.
Сюзан неочаквано започна да се смее и се задави, сетне повтори:
— Моля те, Марти, обади ми се.
Телефонът иззвъня.
Тя остави пистолета и грабна слушалката.
— Да?
— Бен Марко.
— Слушам.
38.
Дъсти за пореден път си припомняше всеки детайл от съня си. Чаплата. Безшумната мълния. Бурята без гръмотевици и дъжд. Найлоновото пликче с глюкоза. Марти, която медитира.
Разсъждавайки върху кошмара, той постепенно започна да се убеждава, че в съня се крие чудовищна истина, досущ дебнещ скорпион, спотаил се в китайска кутийка.
Дъсти стана от леглото и отиде в банята. Марти беше завързана и спеше толкова дълбоко, че едва ли щеше да се събуди и да излезе от стаята.
След няколко минути, докато миеше ръцете си, той бе осенен от прозрение — не за смисъла на съня, а отговор на въпрос, който го бе озадачил по-рано, преди Марти да се събуди и да поиска да я завърже.
Мисии.
Стихчето на Скийт.
Водопадите. Във вълните разпръсват. Борови игли.
Скийт бе казал, че боровите игли са мисии.
Опитвайки се да намери смисъл в думите, Дъсти бе изброил наум синонимите за мисия, но не бе стигнал до никакъв извод. Задача. Работа. Задължение. Служба. Призвание. Инструкции.
Той се замисли над последната дума.