В ресторанта на „Клуб Интернасионал“ в Канкун Бюканън не показа никакви признаци на страх, когато първият близнак го заплаши. Напротив, той отговори съвсем спокойно:
— Да ви дам причина, за да не ме убиете? Мога да ви дам няколко милиона.
— И сега имаме много милиони — каза първият близнак. — Какво те кара да мислиш, че един-два повече ще ни накарат да рискуваме и да ти се доверим?
— Човешката природа. Независимо от това колко пари има един човек, те никога не са достатъчно — отговори Бюканън. — Освен това аз не ви предложих един-два милиона. Предложих няколко.
— Трудно се харчат пари в затвора. Невъзможно е да се похарчат в гроба — каза вторият близнак. — Най-добрият практически отговор на предложението ти е да прекратим твоята намеса. Не обичаме конкуренти, а нямаме нужда от съдружник.
Шумът от разговорите наоколо заглушаваше думите им.
— Точно в това е въпросът — каза Бюканън, без да проявява признаци на страх. — Не искам да ви бъда конкурент, а вие имате нужда от съдружник.
Вторият близнак настръхна.
— Имаш дързостта да ни казваш какво ни трябва. Яйцата ти наистина са твърдо сварени.
— Но можем да ги счупим — изръмжа първият близнак.
— Определено — каза Бюканън. — Давах си сметка за тази опасност, когато започнах да действам тук.
— Не само тук, но и в Мерида, Акапулко и Пуерто Валярта — гневно заяви вторият близнак.
— Плюс още няколко курорта, където очевидно още не знаете, че съм влязъл във връзка с някои хора.
Първият близнак присви очи, което подсили впечатлението за напрегнатост в ястребовия му поглед.
— Имаш нахалството да се перчиш пред очите ни.
— Не — категорично поклати глава Бюканън. — Не се перча. Просто съм откровен. Мисля, че ще оцените моята честност. Уверявам ви, нямам намерение да ви обиждам.
Близнаците се замислиха над извинението му, намръщиха се, кимнаха мрачно с очевидна неохота и се облегнаха на столовете.
— Но както сам призна, доста си се потрудил — каза вторият близнак. — При това за наша сметка.
— Как иначе бих могъл да привлека вниманието ви? — Бюканън почтително разпери ръце. — Помислете за риска, който аз поех, един norteamericano, който започва да прави бизнес не просто в Мексико, а на вашата собствена територия, в курортите на страната ви, особено тук, в Канкун. Дори и със специалните сведения, с които разполагах, нямах представа с кого да се свържа. Подозирах, че с теб, Фернандес — каза Бюканън на първия мъж. — Но и представа нямах, че имаш брат-близнак и право да си кажа — Бюканън насочи вниманието си към втория мъж — не знам кой от вас е Фернандес. Признавам, че когато влязох в ресторанта, безкрайно се изненадах. Gemelos. Близнаци. Това обяснява толкова много неща. Така и не можех да проумея как например Фернандес успява да бъде на две места, в Мерида и Акапулко, едновременно.
Първият мъж изкриви устни в гримаса, която би трябвало да мине за усмивка.
— Това беше целта ни. Да предизвикаме объркване. — Изведнъж той стана сериозен. — Но как си научил дори това, че първото име на единия от нас е Фернандес? — Той заговори все по-бързо и ожесточено. — Каква е тази специална информация, за която спомена? Когато нашите подчинени любезно те предупредиха да престанеш да се месиш в бизнеса ни, защо поиска да се срещнем и им даде имената на този лист?
За да подкрепи думите си, първият близнак бръкна в джоба на измачканото си ленено сако, извади сгънат лист и го сложи на масата.
— Имената в него са на едни от най-доверените ни съдружници.
— Ами — Бюканън сви рамене — за да ви покажа.
— Да ни покажеш какво?
— Колко погрешно може да бъде мнението ви за доверените съдружници.
— Копеле мръсно, за какво говориш? — попита вторият близнак.
Значи са налапали стръвта, помисли си Бюканън. Провървя ми. Успях да ги заинтригувам. По дяволите, нямаше да се появят и двамата, ако не се страхуваха. Този списък с имена ги е изплашил повече, отколкото се надявах.
— За какво говоря ли? — каза Бюканън. — Говоря защо трябва да имате доверие на мен, а не на тези копелета. Доста време работих в…
Бюканън отново се изкашля предупредително.
Близнаците застинаха, когато сервитьорът се върна с поднос и сложи на масата чиния с резенчета лимон, купичка сол, малка лъжичка и шест чашки, пълни с кехлибарена текила.
— Gracias — каза Бюканън. — Дайте ни десетина минути преди да поръчаме вечерята.
С малката метална лъжичка той сложи сол върху лявата си ръка между палеца и показалеца.