Без да се споглеждат, близнаците сякаш едновременно стигнаха до едно и също заключение.
— Exactamente.3 — Вторият близнак се обърна към полупразния ресторант, успя да привлече вниманието на сервитьора и направи кръгообразен жест с ръка, за да му покаже, че иска да повтори поръчката — по още две текили за всеки. Щом видя, че сервитьорът кимна, той се извърна към Бюканън. — Ти ме прекъсна преди да успея да задам въпроса си.
— Pardon. Задайте го сега.
— Да приемем за момент, че говориш истината за тези сметки в офшорни банки. Как ти ще обясниш големите суми, които твърдиш, че нашите съдружници са скрили от нас? Какъв е източникът на тези средства? Те трябва да са подкупи от служители на организациите за борба с наркотици, на които са предоставили информация. Единственото друго обяснение е те да крадат част от нашата стока или от парите, които събираме, а мога да те уверя, че водим сметка за всеки килограм, който изпращаме в Съединените щати и за всеки долар, който получаваме в замяна.
Бюканън поклати глава.
— Само подкупите не могат да обяснят огромните суми в тези офшорни сметки. Както знаете, служителите от организациите за борба с наркотиците не проявяват кой знае каква щедрост по отношение на подкупите. Бюджетите им са твърде малки. В този случай обаче грешите, като смятате, че сте се застраховали срещу кражби. Вашите хора участват в много сложна операция за отклоняване на стока и пари.
— Какво? — смая се вторият близнак. — No es posibile.
— Не само е възможно. Това е факт.
— Казвам ти, щяхме да разберем!
— Не и в този случай. Не и така, както те го правят. Те използват подкупни служители от Бюрото за борба с наркотиците, които им помагат. Колко пратки загубихте миналата година? Приблизително. Десет процента?
— Общо взето — каза първият близнак. — Неизбежно е част от пратките да бъдат заловени. Куриерите се изнервят и допускат грешки. Или пък служителите на Бюрото се озовават там, където трябва, в необходимия момент. Предвиждаме определен процент загуби. Това е част от бизнеса.
— Ами ако част от тези куриери не са били толкова изнервени, колкото твърдят? — попита Бюканън. — Или пък служителите на Бюрото са били предварително предупредени за точното място и време? Ами ако тези ваши куриери плюс част от служителите на Бюрото въртят заедно свой собствен бизнес?
Когато сервитьорът донесе новата поръчка с напитки, всички млъкнаха. Веднага щом се отдалечи, те огледаха внимателно посетителите на ресторанта, увериха се, че никой не е седнал достатъчно близо, за да ги подслушва, после се обърнаха един към друг, вдигнаха чашите си и повториха ритуала със солта, текилата и лимона.
— Довърши това, което беше започнал да казваш — първият близнак очевидно се надяваше, че алкохолът ще развърже езика на Бюканън и ще го накара да допусне грешка.
— Системата им е доста хитра — Бюканън остави резенчето лимон, от което беше отхапал. — Подкупните агенти от Бюрото трябва да покажат на шефовете си, че си вършат работата както трябва. Затова предават част от това, което конфискуват. После правителството се хвали, че печели войната срещу наркотиците, а американските телевизионни мрежи показват най-новата победа във вечерните новини. Но това, което не знае американското правителство, както и обществеността, е че са били конфискувани и други пратки и тези пратки са били продадени на търговците на наркотици в Америка. Парите от тези продажби — става дума за милиони — се поделят между някои от служителите на Бюрото и доверените съдружници, на които сте поверили транспортирането на пратките. Що се отнася до вас, тези пратки са отчетени. Както сами признахте, вие очаквате известен процент загуби. Щом получавате обичайната си печалба, нямате никаква причина да си мислите, че ви мамят.
И двамата близнаци бяха втренчили гневни погледи в него.
— Откъде знаеш това? — рязко изръмжа вторият близнак.
— Защото, както ви казах, съм работил в Бюрото за борба с наркотиците. Самият аз не съм вземал подкупи. Бях едно от добрите момчета. Така мислех за себе си и като истински глупак си вършех работата. Но аз не съм сляп. Виждах какво става около мен. Проблемът е там, че борбата с наркотиците е като всяка друга полицейска работа. Никой не се опълчва срещу колегите си. Така че трябваше да си мълча. А после…
Като се намръщи, Бюканън изпи на един дъх поредната чаша текила.