Холи пристигна в петстотин и дванадесета стая минута след него. Стаята беше регистрирана на името на Чарлс Дъфи. Тя, както и стаята на Майк Хамилтън, бяха наети с кредитната карта на Чарлс Дъфи. Бюканън беше казал на администратора, че Майк Хамилтън ще пристигне всеки момент. След като се изкъпа и преоблече, той беше слязъл отново във фоайето, беше изчакал администраторът, който го беше регистрирал, да отиде някъде по работа и отново се беше регистрирал при служителя, който го заместваше, този път като Майк Хамилтън.
Когато Бюканън се обърна, след като пусна Холи и заключи вратата след нея, тя го изненада, като остави калъфа на фотоапарата и куфарчето си върху едно от креслата, а после го прегърна и силно се притисна към него.
Цялата трепереше.
Бюканън се запита дали тя не се преструва, като се опитва да изглежда по-разстроена, отколкото беше в действителност.
— Как издържаш да живееш по този начин? — заговори тя, склонила глава на рамото му.
— По какъв начин? Това е нещо нормално — отговори на прегръдката й той.
— Нормално — едва чуто произнесе тя.
— Това е просто сценична треска — той вдъхна аромата на парфюма й.
Тя отстъпи назад потисната.
— Разбира се.
Дъждът барабанеше по прозореца зад спуснатите завеси. Тя съблече мокрия си шлифер, свали шапката си и уморено разпусна косата си.
Бюканън беше забравил колко червена беше тя и колко зелени бяха очите й.
Холи беше облечена с пясъчножълт панталон и сако, бяла блуза и кафяв колан. Дрехите й подчертаваха ръста и фигурата й, дългите й бедра и закръглени гърди.
Той се почувства привлечен от нея, спомни си допира на гърдите й до тялото си и с мъка се застави да се съсредоточи върху работата.
— Исках стая, където няма да ни безпокоят, ако мъжете, които те следят, решат да нахълтат — обясни той. — По този начин, ако попитат администратора, ще си помислят, че знаят къде си и при кого си отишла.
— Разбирам това — Холи се отпусна на дивана, изработен във викториански стил. — Не разбирам обаче защо ме накара да се престоря, че се обаждам от Националната художествена галерия. На кого трябваше да се обадя?
— На Майк Хамилтън.
Холи зарови пръсти в косата си, като очевидно не можа да схване логиката му.
— Как иначе щеше да разбереш, че Майк Хамилтън иска да се срещнете тук?
— Но… — тя се намръщи. — Но ти вече ми беше казал, когато излязох от станцията на метрото.
— Хората, които те следят, не знаеха това. Запомни, Холи, в този бизнес всичко е игра. Но ти искаш публиката ти да знае само това, което е необходимо, за да поддържаш илюзията. Да предположим, че просто те бях оставил да се върнеш на работа, а после ти се бях обадил по телефона да се срещнем тук. Телефоните ти се подслушват. Хотелът щеше да бъде поставен под наблюдение петнадесет минути след края на разговора ни. Щяха да разберат кой е Майк Хамилтън. Независимо от смяната на стаите, сега вече щяха да ни разпитват.
— Всичко, което правиш, е строго пресметнато.
— Така успявам да остана жив.
— Откъде тогава знаеш, че ме следят? Как мога да съм сигурна, че това в парка и пред изхода на станцията на метрото не е просто маскарад, който цели да ме изплаши, за да ти помогна и да се откажа от статията?
— Не можеш. Нито пък аз мога да ти го докажа. Поправка. Сгреших. Мога да ти го докажа. Но доказателството може да се окаже смъртоносно за теб.
— Ето. Пак го направи — каза Холи. — Пак се опитваш да ме изплашиш — Тя скръсти ръце и ги разтри, сякаш й беше студено.
— Да поръчам ли да ни донесат нещо?
— Нямам апетит.
— Трябва да хапнеш.
— Страхът е добро средство за отслабване.
— Искаш ли кафе? Или чай?
— Защо не ми обясниш по какъв начин имената, които ми даде, са свързани със статията ми?
— Те нямат никаква връзка с нея.
— Какво? Защо тогава ми се обади? Защо трябваше да се подлагам на всичко това, да ме следят, да ми предаваш тайни съобщения и…
— Защото нямах никакъв избор. Нуждая се от твоята помощ.
Холи рязко вдигна глава.
— Нуждаеш се от моята помощ? Как бих могла…
— Дръмонд и Томес. Хора, достатъчно високопоставени, за да се нуждаят от охрана. Какво откри за тях?
— Защо искаш да научиш?
— По-добре, ако не знаеш нищо за…
— Глупости! — отсече Холи. — Откакто се запознах с теб във влака за Ню Орлиънс, непрекъснато си играеш с мен. Всичко трябва да бъде така както ти искаш, а отгоре на това умееш дяволски добре да манипулираш хората, за да го направят. Е, този път няма да стане така. Ако имаш нужда от помощта ми, аз също трябва да получа нещо в замяна. Ако не са свързани със статията, върху която работя, с какво тогава са свързани? Може би ще успея да използвам това за отделна статия. Танто за танто, приятелче. Щом трябва да се откажа от нещо, искам да получа друго в замяна.