— Все още не знам. Слушай внимателно, Педро. От време на време ще се обаждам в работилницата да проверявам дали някой не ви тормози. Ще използвам името Бен Кларк. Ще го запомниш ли? Бен Кларк. Ще питам за някакъв форд, който съм оставил за ремонт. Ако ми кажеш, че ремонтът му ще струва много пари, ще разбера, че сте в беда и ще дойда по най-бързия начин да ви помогна.
— Бен Кларк.
— Правилно. Пази се, Педро.
— Джеф Уокър, който и да си ти, благодаря ти.
Точно така, помисли си Бюканън, докато оставяше слушалката. Който и да съм аз.
Когато се обърна, видя че Холи го наблюдава.
— Какво има? Защо ме гледаш така.
— Бен Кларк? Някакъв форд? В тази стая ти си Чарлс Дъфи. На третия етаж — Майк Хамилтън. Спомена нещо за Питър Ланг. Как, по дяволите, не се объркваш?
— Понякога и аз се чудя — за да избегне темата, той седна и започна да се храни. Едва когато погълна първата хапка, си даде сметка колко е гладен. Докато разговаряше по телефона, спагетите бяха изстинали. Нямаше значение. Не можеше да им се насити.
Холи остави вилицата си.
— Откакто те изписаха от болницата непрестанно си в движение.
Бюканън продължи да се храни, като се опитваше да не обръща внимание на главоболието.
— Не мислиш ли, че е време да намалиш темпото?
— Не мога. Щом приключим с вечерята, ще те изведа от хотела. После трябва да тръгвам.
— Накъде?
— По-добре да не знаеш.
— Нямаш ли ми доверие? След като доказах, че искам да ти помогна? Нали каза, че съм в отбора.
— Тук не става въпрос за доверие. Това, което не знаеш, няма да ти навреди, то няма да навреди и на мен, ако…
— Опитваш се да ми кажеш, че ако бъда подложена на разпит, няма да мога да издам следващия ти ход.
Бюканън преглътна и я погледна изпитателно.
— Хората, които те следят, нямат нищо общо с това, което се е случило с Хуана. Но ако ни видят заедно, ще си помислят, че отново си започнала да работиш по онази статия за тях и ще направят всичко възможно да се защитят.
— Хайде, пак започна — Холи потръпна.
— Какво?
— Отново ме изплаши. Тъкмо бях започнала да се чувствам нормално, и ти ми напомни…
— Нищо никога не е нормално.
— Правилно. Все забравям.
Бюканън слезе с нея по стълбите до площадката на третия етаж. Беше й казал да се качи на асансьора от третия етаж, за да слезе във фоайето. По този начин, ако някой наблюдаваше номерата на етажите над вратата на асансьора във фоайето, щеше да си помисли, че Холи е била цяла вечер в стаята на Майк Хамилтън на третия етаж.
— Ако някой те спре, кажи му да те остави на мира или ще повикаш полицията. Но ако положението стане сериозно, кажи му разновидност на истината. Подготвяш репортаж за изчезването на Мария Томес и се опитваш да разбереш дали има някаква връзка между Томес и Дръмонд. Ако те притиснат да им кажеш кой е Майк Хамилтън, обясни, че той е поверителен източник на информация, който работи за Дръмонд. Кажи им, че се е свързал с теб, като е използвал фалшиво име. Той е недоволен служител. Иска да създаде неприятности на Дръмонд, но не желае да се разбере, че той е причината за тях. До този момент не ти е съобщил нищо, заслужаващо внимание.
Когато стигнаха на стълбищната площадка на третия етаж, Бюканън направи знак на Холи да почака, докато проверяваше дали коридорът е чист. След като надзърна предпазливо през вратата, той се дръпна назад. Загриженият израз на лицето му накара Холи да се намръщи. Той й направи знак да го последва.
— Трябва да побързаме. Пред стаята на Майк Хамилтън има двама мъже.
Преди да напусне стая 512, Бюканън беше събрал багажа си, беше проверил дали е прибрал книгите и папките с данните от проверката на Холи в пътната си чанта и беше попълнил формуляр за напускане на хотела, който беше оставил върху леглото. С кратка бележка беше обяснил, че Майк Хамилтън напуска хотела, но според уговорката всички разходи трябва да бъдат записани по сметката на Чарлс Дъфи.