В един часа сутринта между Вашингтон и Балтимор Холи паркира на една отбивка за камиони по I–95. Бюканън слезе от колата и се запъти към един от монетните апарати.
— Служба за доставка на продукти „Потомак Кетъринг“ — отговори мъжки глас.
— Тук Протей. Трябва да говоря с полковника.
— В момента го няма, но ако искаш, остави му съобщение.
— Кажи му, че аз съм разбрал неговото съобщение. Кажи му, че няма да му създам никакви неприятности. Кажи му, че можех да убия онези четирима мъже снощи. Кажи му да ме остави на мира. Кажи му да остави Холи Маккой на мира. Кажи му, че искам да изчезна. Кажи му, че това, което правя с Холи Маккой, няма никаква връзка с него. Кажи му, че Холи не знае за него и не се интересува от него.
— Ти определено имаш доста да му казваш.
— Просто му предай съобщението.
Бюканън затвори, като си даваше сметка, че номерът на монетния автомат автоматично се е изписал на екрана на устройството за проследяване на телефонни разговори, с което „службата за доставка на продукти“ разполагаше. Ако полковникът отхвърлеше предложението на Бюканън за примирие, скоро районът наоколо щеше да гъмжи от негови хора.
Той бързо се отправи към колата и седна, този път отпред.
— Направих всичко, каквото можах. Да потегляме.
Когато Холи се включи в движението, той протегна ръка към пътната си чанта. Движението го накара да потрепери от болка. Бюканън свали панталоните си.
— Хей, какво правиш? — попита Холи.
Краката му бяха голи.
— Преобличам се. Целият съм подгизнал — на светлината на фаровете от преминаващите автомобили той огледа панталоните си. — И кървя. Бях прав. Наистина няколко шева са се отворили — той извади тубичка с антибиотичен крем и ролка бинт от пътната чанта и се зае да сменя превръзката на хълбока си. — Знаеш ли от какво имам нужда?
— От нормален живот?
— От малко кафе и сандвичи.
— Разбира се. От пикник.
Полковникът се намръщи и остави слушалката на телефона. В конспиративната квартира, на пет преки на север от редакцията на „Вашингтон Поуст“, Алън, който наблюдаваше полковника, докато слушаше разговора по деривата, също остави слушалката.
Единственият звук беше приглушения шум от преминаваща наблизо кола.
— Искате ли да чуете моя съвет? — попита Алън.
— Не! — тясното лице на полковника изглеждаше измъчено от напрежение и умора.
— Е, така или иначе, ще ви го дам — сянката на бакенбардите подчертаваше пълните бузи на Алън. — Бюканън иска да изчезне. Той моли за примирие. Съгласете се. Нищо няма да спечелите, но можете да загубите всичко.
— Това е твоето мнение, така ли? — сухо попита полковникът. — Не съм свикнал да получавам съвети от цивилни, особено когато не разбират сериозния характер на провинението на Бюканън. Не мога да позволя някой от войниците ми да напусне частта си, още по-малко Бюканън. Той знае твърде много. Казах ти и преди, неговото поведение го превръща в заплаха за сигурността. Говорим за хаос.
— А престрелките по улиците не са ли хаос? Това няма нищо общо нито с принципите, нито със сигурността. Тук става дума за гордост. Аз се страхувах от това, което може да се случи, ако военните се намесят в операции на цивилното разузнаване. Не сте свикнали да приемате съвети от цивилни? Е, може би трябва да прочетете Конституцията. Защото там пише, че това, което трябва да правите, е да получавате съвети. Без надзор от страна на Управлението вие ставате независими. А това страшно ще ви хареса, нали? Ще имате на разположение ваша лична армия, която ще прави това, което й наредите. Ще водите ваши лични войни.
— Махай се оттук! — заяви полковникът. — Постоянно се оплакваш, че не можеш да се видиш с жена си и децата си. Върви си вкъщи.
— И да ви оставя да командвате? В никакъв случай! Оставам с вас, докато този проблем не бъде решен — каза Алън.
— Е, в такъв случай, приготви се за дълго и тежко бдение.
— Няма нужда от него. Всичко, което трябва да направите, е да оставите Бюканън на мира.
— Не мога! Не и докато е с този репортер.
— Но Бюканън казва, че тази работа с репортера няма нищо общо с вас.
— И ти вярваш на това?
— Той не е глупак. Преди малко споменах за печалби и загуби. Той няма да спечели нищо, ако тръгне срещу вас — напротив, ще загуби всичко. Но ако продължите да го преследвате, Бюканън ще се озлоби и ще тръгне срещу вас, а честно казано, полковник, той е последният човек, когото бих искал да имам за враг.
11.
Бюканън се събуди с мъчително главоболие, подсилено от тракане на метал и рев на двигател. Той се надигна и примигна към предното стъкло. Екип от чистачи изпразваше кофи и хвърляше торби с отпадъци в боклукчийска кола. Погледна часовника си. Осем часа сутринта. Холи караше на север по Медисън Авеню в Ню Йорк Сити.