— Трябваше да ме събудиш — Бюканън заслони очи срещу слънцето.
— За да ми правиш компания ли? Не. Ти очевидно имаше нужда от почивка. Освен това нямах нищо против тишината. Даде ми възможност да помисля.
— За какво?
— Осъзнах, че не мога да се върна. Поне докато не намерим начин да ги убедим, че това няма нищо общо с тях. Трябва да продължа напред.
— Но скоро и ти ще се измориш. Аз не съм единственият, който имаше нужда от почивка.
— Аз се възползвах от твоя съвет — каза Холи.
— Не си спомням да съм ти давал…
— Снощи те попитах как си успял да изминеш целия път от Ню Орлиънс до Сан Антонио толкова уморен при положение, че си бил ранен малко преди това. Ти ми каза, че си подремвал от време на време по отбивките край пътя. Така че когато ми се налагаше да спра, за да отида до тоалетната, заключвах вратите на колата и затварях очи. Прав си. Хората вдигат толкова шум, когато затварят вратите на колите си, че е трудно да заспиш за повече от няколко минути.
— Определено нямаш вид на човек, който е будувал цяла нощ.
— Чудесата на козметиката. Благодарение на огледалата и мивките в пунктовете за почивка. Между другото, ако искаме да свършим тази работа както трябва, ще се наложи да се избръснеш.
Бюканън потри брадичката си, бръкна в пътната си чанта, извади самобръсначка от чантичката с тоалетни принадлежности и започна да стърже наболата си брада.
— Ох! — възкликна Холи. — Не те ли боли?
— Човек свиква. Много пъти по време на операции това беше единствения начин да се опитвам да се поддържам в добър вид.
Той изчака притеснен, за да види дали тя няма да се възползва от думите му и да започне да го разпитва за тези операции. Тя обаче издържа успешно изпита и се съсредоточи върху управлението на колата.
— Остана ли ни кафе? — попита той.
— Изпихме го. Но, като спомена за кафе…
Тя отби до тротоара, спря, като остави двигателя да работи, изтича в близкото кафене и след минута се върна с две чашки кафе и четири кифлички.
— Добре се грижиш за прехраната ни.
— А ти продължавай да бъдеш добър учител — каза Холи. — „Шери-Недърлънд“ се намира на една пряка по Пето Авеню. Пишеше за това във вчерашния брой на „Поуст“. Как искаш да го направим?
— Първо трябва да намерим гараж със свободно място, за да оставим колата.
— По лесно е да се каже, отколкото да се направи.
— След това ще проверим дали някой не наблюдава апартамента на Фредерик Молтин.
— Че защо да го наблюдават?
— За да се погрижат за онова, което в бързината са пропуснали. Мисля, че не са очаквали, че той ще се превърне в такъв голям проблем — ще се обърне към журналистите и ще привлече вниманието им към изчезването на Мария Томес. Предполагам, че който и да е отговорен за това, ще иска да се погрижи и за Молтин.
„Шери-Недърлънд“ се намираше диагонално срещу хотел „Плаза“ на Пето Авеню. Точно срещу него се намираха Гранд Арми Плаза и един от входовете на Сентрал Парк. Въпреки престижното местоположение в сградата постоянно влизаха и излизаха хора, разхождаха се или почиваха наоколо. Затова когато един час по-късно Бюканън и Холи пристигнаха, за тях не беше трудно да се престорят на двойка туристи. Времето беше хладно, но приятно за началото на ноември. Те се разходиха из квартала, полюбуваха се на сградите, провериха входа на парка и успяха внимателно да проучат целия район.
— Разбира се, някой може да наблюдава от околните сгради — каза Бюканън, докато снимаше един небостъргач с фотоапарата на Холи. — Струва ми се обаче, че в тълпата няма такъв човек.
Седнаха на една пейка близо до позлатената статуя на Уилям Текумзе Шърмън.
— А сега какво? — попита Холи.
— Време е да изнесеш малко представление. Но се боя, че ще ти бъде доста трудно.
— О?
— Трябва да се превъплътиш в ролята на репортер.
Тя го смушка с лакът в ребрата.
— Хей, дявол да го вземе, внимавай! — възкликна Бюканън. — Едва не ме уцели в раната.
— Аз самата бих те намушкала, ако продължаваш да се държиш така.
Бюканън се засмя.
— Надявам се, че носиш журналистическата си карта.
— Винаги. В калъфа на фотоапарата е.
— Е, аз току-що се самоназначих за твой помощник. Наричай ме… Как се казваше онзи тип, който се мъкнеше с теб в Ню Орлиънс.
— Тед.
— Точно така. Наричай ме Тед. Предстои ни да направим професионално посещение на господин Молтин. По-добре дай на помощника си да носи калъфа на фотоапарата.