Но докато Бюканън можеше да разчита на дискретност от страна на професионалистите, нямаше никакъв начин да се предпази от спонтанната реакция на някой цивилен, когото беше срещнал по време на друга мисия, цивилен, който нямаше никаква представа за истинската професия на Бюканън.
Пълният американец, който в момента объркан крачеше към масата, където го чакаше придружителката му, наистина познаваше Бюканън от Кувейт Сити, а после и от Багдад, а името на Бюканън по онова време наистина беше Джим Крофорд. Преди офанзивата на Съюзниците Бюканън беше спуснат с парашут в Кувейт, за да събере сведения за иракската отбрана. Беше заровил парашута в пустинята, а след това продължил пеш в мрака към светлините на Кувейт Сити. Беше облечен в цивилни дрехи — изцапана работна риза и джинси — и носеше документи, които го представяха като американски работник на нефтените кладенци от Оклахома. Ако го спряха, щеше да каже, че се крие след нападението на иракчаните. Неколкодневната му брада, сплъстената коса и изтощен вид щяха да подсилят ефекта от разказа му. В продължение на три седмици с помощта на симпатизанти на Съюзниците той беше предавал чрез малка радиостанция важна информация на шефовете си, но точно преди да го изтеглят с подводница се беше натъкнал на един иракски патрул по пътя към брега.
Нямаше нищо чудно в това, че Големия Боб Бейли поклати объркано глава, когато седна на масата в ресторанта до придружителката си. В края на краищата Бюканън беше прекарал цял месец с Бейли и други пленени работници от нефтените кладенци, затворени първо в полуразрушен хотел в Кувейт Сити, а после в един от няколкото камиона, с които американците бяха прехвърлени от Кувейт в Ирак, и най-накрая в един склад в Багдад.
След известно време Саддам Хюсеин беше освободил американците „като коледен подарък за Съединените щати“. С полети на Иракските авиолинии те бяха транспортирани до различни градове, един от които беше Франкфурт, Германия. По време на полета Големия Боб Бейли седеше до Бюканън. Той непрестанно приказваше с нервно облекчение как смята като кацнат, хубавичко да се натряска с добрия си стар приятел Джим Крофорд. Но когато влязоха в залата за пристигащи, Джим Крофорд изчезна сред тълпата, заобиколен от служители на Специални операции, облечени в цивилни дрехи, които бързо отведоха Бюканън в конспиративна квартира, където дълго време докладва за резултатите от мисията си.
Оттогава Бюканън беше изпълнил още дванадесет задачи и Големия Боб Бейли се беше превърнал просто в поредния почти забравен човек, пред когото Бюканън беше играл една от многобройните си роли.
Големия Боб Бейли. Дявол да го вземе, той беше спомен от друг живот. От няколко изминали живота. Нахлуването на Ирак в Кувейт отдавна вече беше история. Големия Боб Бейли беше просто един от второстепенните герои в…
Но в момента Големия Боб Бейли играеше главна роля в този живот, с учудване си помисли Бюканън.
И Големия Боб Бейли не преставаше да поглежда към Бюканън, присвил очи, поклащайки глава, сякаш вече беше не просто объркан, а ядосан, убеден, че Бюканън беше Джим Крофорд и обиден, че Бюканън не го признаваше.
Господи, помисли си Бюканън, той изглежда достатъчно вбесен, за да се домъкне отново! Ако го направи, легендата ми съвсем ще отиде по дяволите. Тези двама мексикански търговци на наркотици не са останали живи толкова време, защото са били идиоти. Погледни очите им. Те вече се чудят какво става. Трябва да…
— Нещо подобно на една стара шега — каза той на първия близнак — на юг от границата всички американци изглеждат еднакво, дори един за друг.
— Да — отговори първият близнак.
— Много смешно — безизразно добави вторият близнак.
— Но определено успя да привлече внимание към нас — продължи Бюканън.