— Извинете — каза Бюканън. — Помислих, че това е тоалетната.
— Няма нищо — отговори мъжът.
От лявата страна, под сакото на мъжа, се виждаше пистолет с обърната напред дръжка. Ако искаше да го извади, той трябваше да направи това с дясната си ръка, но в нея държеше цигарата. Мъжът се наведе напред, сякаш да тръсне пепелта в кошчето за отпадъци. Вместо това обаче той хвърли цигарата в кошчето и посегна към пистолета. Но не беше достатъчно бърз. Бюканън не искаше да се стреля в сградата, за да не се разтревожат обитателите й. Като хвана ремъка на калъфа с фотоапарата, той понечи да се обърне, сякаш се канеше да излезе. И продължи да се обръща. Като набра инерция, той замахна с калъфа силно и бързо. Калъфът се стовари върху скулата на мъжа шумно и рязко. Мъжът залитна настрани и подбели очи. От устата му бликна кръв. Той простена, строполи се върху ориенталския килим, претъркули се и удари главата си в долния рафт на библиотеката, пълна с книги с кожена подвързия. Мъжът продължаваше да диша, но остана да лежи неподвижен на пода.
— Исусе Христе! — Фредерик Молтин, който беше притичал през коридора, гледаше уплашено мъжа на пода. — Исусе Христе, какво направихте?
— Мисля, че не искаше да използвам тоалетната.
— Исусе Христе!
— Да, разбирам как се чувстваш. Но Исус няма да ти помогне.
Бюканън извади пистолета си, което накара Молтин да ахне, а Холи, която стоеше зад него, да се разтрепери. Той се наведе над мъжа на пода, насочи пистолета си към главата му и вдигна неговия револвер калибър 357. После провери пулса му, обърна главата му, за да не се задави с кръв и като се изправи, поклати глава.
— Съжалявам за кръвта по килима, Фред. Трябва да внимаваш с какви хора се събираш. Или по-скоро… — Бюканън забеляза на бюрото една раница и я отвори. — Или по скоро хората, с които въртиш бизнес. Колко пари има в тази раница? Доста стодоларови банкноти виждам. На пачки по пет хиляди — Бюканън ги извади и ги струпа на бюрото. — Я да видим… Сто хиляди. Двеста хиляди. Трудно са ги събрали всичките в раницата, а и доста тежка е станала, но да, бих казал, че тук имаме общо към един милион долара.
Молтин стоеше с отворена уста. Лицето му беше почервеняло.
Зад него, в коридора, Холи изглеждаше изумена не само от парите, но и от това, на което беше станала свидетел.
— Фред, застани на колене!
Молтин се разтрепери.
— Защо?
— Просто го направи. Хайде! — Бюканън мина край Молтин и подаде револвера на Холи. — Ако Фред се опита да се изправи, застреляй го!
Той изгледа заплашително Молтин и излезе в коридора.
— Но къде отиваш? — попита Холи.
— Да се уверя, че сме сами.
Като с движеше предпазливо с готов за стрелба пистолет в ръка, Бюканън обходи всички стаи. Това, че беше открил един човек, в никакъв случай не означаваше, че някъде в апартамента не се криеха други.
Но не откри никого. Облекчен, той се върна в кабинета, отново прегледа мъжа на пода, увери се, че диша равномерно, завърза ръцете му с колана му и се обърна към Молтин, чието лице беше покрито с пот, която не смогваше да избърше достатъчно бързо. Червената му кърпичка беше мокра.
— Седни, Фред. Изглеждаш така, сякаш всеки момент ще припаднеш. Искаш ли нещо? Чаша вода? Малко коняк? Чувствай се като у дома си.
Лицето на Молтин беше станало пепелявосиво. Като продължаваше да се поти още по-обилно, той кимна с нотка на отчаяние.
— Там. В горното чекмедже на бюрото.
Бюканън отвори чекмеджето и цъкна с език.
— Фред, ти ме разочароваш. Нима искаш да ми кажеш, че шмъркаш пудра захар? Виж ти, какъв палавник си бил, Фред. Не са ли ти казвали, че трябва да се откажеш от този навик?
Бюканън извади от чекмеджето стъкленица с бял прах и я постави на бюрото.
— Но все пак се намираш в собствения си дом и си достатъчно голям, за да знаеш за вредата от това и прочие глупости. Заповядай, вземи си.
Молтин го изгледа гневно, после свали капачето на стъкленицата и смръкна малко кокаин първо с едната, а после с другата ноздра.
— Там, на устната ти, е останало малко, Фред.
Молтин я избърса и облиза пръста си.
— Точно така. Никакви разхищения. По-добре ли се чувстваш вече, Фред? Готов ли си да си поговорим?
— Копеле мръсно.
Бюканън го зашлеви толкова силно, че Молтин нямаше време да примигне, когато главата му рязко отхвръкна настрани и от носа му се разлетя бял прашец. Плесницата прозвуча като изплющяване на камшик. Върху бузата на Молтин остана отпечатък от ръката на Бюканън. Поразена, Холи притисна ръка към устата си.
Бюканън зашлеви Молтин по другата буза, този път още по-силно и главата на Молтин отхвръкна на другата страна.