Лицето на Молтин се изкриви от ужас.
— Довиждане, Фред.
— Но… — Молтин посочи с ръка към мъжа, който лежеше на пода в безсъзнание. — Какво да правя с…
— Според мен имаш две възможности. Да измислиш някаква убедителна история, или да изчезнеш преди той да се е свестил. Трябва да вървя, Фред.
— Господи, никога не съм била свидетел на подобно нещо! — каза Холи.
Бяха излезли от „Шери-Недърлънд“ и завили надясно от Пето Авеню. Вървяха покрай южната част на Сентрал Парк. Край тях шумно преминаваха коли, а туристите чакаха да се повозят на файтони.
— Върви по-бавно — каза Бюканън. От слънцето главоболието му се беше усилило. — Не искам да изглежда така, сякаш бягаме от нещо.
— А не бягаме ли? — нервно попита Холи. — Ти счупи челюстта на онзи човек. Наби Молтин. Сигурно се е обадил на полицията веднага щом излязохме от апартамента му.
— Не — каза Бюканън. — Сигурно си стяга багажа.
— Как можеш да бъдеш сигурен? Всеки път, когато чуя полицейска сирена…
— Защото също като теб Молтин никога не е ставал свидетел на подобно нещо. Ако се беше обадил на полицията, той щеше да се обади и на охраната на хотела, но когато си тръгвахме никой не се опита да ни спре — Бюканън поведе Холи към входа на Сентрал Парк откъм Седмо Авеню. Хладният ноемврийски вятър рошеше косата му.
— Защо влизаме в…
— Ще се върнем обратно. Ще завием надясно по тази алея и ще поемем по същия път, по който дойдохме. За да видим дали не ни следи някой, свързан с онзи тип в апартамента на Молтин. Освен това в парка няма много хора. Можем да говорим без да ни подслушват. Молтин беше ужасен.
— И още как! Аз самата бях ужасена. Имах чувството, че беше превъртял. Господи, ти се канеше да му счупиш пръстите.
— Не. Знаех, че няма да ми се наложи. Но вие с Молтин повярвахте, че ще го направя. Значи представлението е било достатъчно убедително.
— Значи всичко си обмислил предварително?
— А ти какво би предпочела — наистина да му счупя пръстите ли? Хайде, Холи. Това, което направих в апартамента, беше равносилно на интервю.
— По нищо не приличаше на интервютата, които аз съм вземала.
Бюканън погледна назад, а после огледа дърветата и храстите от двете страни на алеята.
— Не говоря само за заплахите — каза Холи. — Защо не продължи да го разпитваш. Как разбра, че не лъже?
— По очите му?
— Твоите очи изглеждаха така, сякаш беше побеснял.
— Умея добре да си служа с тях. Постоянно се упражнявам. За един полеви агент те са от първостепенна важност. Ако някой повярва на очите ми, ще повярва и на всичко останало.
— В такъв случай как можеш да си толкова сигурен за очите на Молтин? Може би той се преструваше.
— Не. Човек трябва да познава хората. Молтин е свикнал да играе една-единствена роля. Нещастник, който рухва психически щом властта се изплъзне от ръцете му. Не се учудвам, че Мария Томес се е развела с него. Той ми каза всичко, което исках да узная. Можех да го подложа на кръстосан разпит, но щяхме да загубим време. Вече знам какво трябва да направим.
— Какво?
Те излязоха от парка и се озоваха на изхода на шумното Авеню ъф ди Америкас.
— Да бъдем практични. Да се настаним в някой хотел — каза Бюканън. — Да се нахраним и да си починем. Да направим някои проучвания.
— А после?
— Да открием яхтата на Алистър Дръмонд.
След като използваха метрото и смениха три таксита, за да се уверят, че не ги следят, те се озовах в района, от който бяха тръгнали и успяха да намерят свободни стаи в „Дорсет“ — хотел с меки килими и тъмна ламперия на Петдесет и четвърта улица. После докараха колата на Холи от гаража, оставиха я на портиера, регистрираха се като господин и госпожа Чарлс Дъфи и се качиха в стаята си на двадесет и първия етаж. Бюканън остана доволен, че стаята беше близо до асансьора и пожарното стълбище. Намираха се на толкова оживено място, че беше малко вероятно да възникне някаква заплаха за тях. Освен това местоположението на стаята осигуряваше на Бюканън и Холи няколко маршрута за бързо бягство в случай на нужда.
Поръчаха си храна в стаята — кафе, чай, салати, пържоли, печени картофи, франзели, много зеленчуци, сладолед. Докато чакаха да им ги донесат, Холи си взе душ. После Бюканън стори същото. Когато излезе от банята, загърнат с бял хотелски халат, Холи — също загърната с бяла халат, сушеше косата си с хотелския сешоар.
Тя го изключи.
— Седни. Свали си хавлията до кръста.