— Щом тялото й започнало да подхожда на страстните роли, които Молтин искал тя да изпълнява, критиците започнали да обръщат по-голямо внимание на гласа й — каза Бюканън. — Мария Томес изведнъж се превърнала в сензация, за което били необходими две години и бог знае колко посещения при зъболекари и пластични хирурзи. И внезапно тя вече не се държала непохватно на сцената — защото не се притеснявала повече от външния си вид. Молтин я превърнал в красавица и на нея й харесало да бъде обожавана. Колкото повече я аплодирала публиката, толкова повече тя усъвършенствала сценичната си техника, за да поощри аплодисментите им. Гласът й ставал все по-прекрасен. Тя забогатяла. Или по-точно, тя и Молтин забогатели. Част от сделката била тя да се омъжи за него. Мисля си обаче, че Молтин не се е интересувал кой знае колко от секса с нея. Предполагам, че той е искал да контролира финансите й, а това можел да направи още по-добре като неин съпруг, освен като неин мениджър. Цели петнадесет години тя била изцяло под негов контрол. Може би я е заплашвал, че ще разгласи какво се крие зад успеха й, да публикува снимки от времето преди него и след това, нещо от този род. Но един ден в началото на тази година на нея й дошло до гуша и тя най-сетне го напуснала. Запознала се с Дръмонд на някакъв благотворителен бенефис в Монако. Станали приятели. Дръмонд започнал да я придружава навсякъде. Може би си е мислила, че няма защо да се страхува от него. В края на краищата той можел да й бъде баща. Бил хиляди пъти по-богат от нея. По всяка вероятност не е искал да се люби с нея. Всъщност, на пръв поглед тя не би могла да му предложи нищо, от което той можел да има нужда или което не притежавал. Затова продължила да се среща с него, но фотографите от светските хроники не ги оставяли на мира и Дръмонд й предложил възможност да се скрие от погледа на хората, да си почине и преосмисли живота си, да изчезне от страниците на списанията, да не говорим, че щяла да бъде далеч от онзи досадник, с когото се развеждала. Дръмонд я откарал с личния си самолет до яхтата, закотвена край западния бряг на Мексико. Ваканция в родната й страна. Тя останала на борда три седмици, след това отново се върнала в Ню Йорк, купила апартамент, отказала се от пеенето и на практика, също като Гарбо, казала на света, че иска да престанат да се занимават с нея.
— А сега, няколко месеца по-късно, тя изчезва — Холи се намръщи. — И твоята приятелка, която понякога работела за нея като охрана, също изчезва. Какво се е случило преди две седмици. Какво става?
— Не мисля, че това е станало преди две седмици.
За момент Холи остана неподвижна. После се надигна.
— Мисля, че това е станало на яхтата — каза Бюканън.
— Какво е станало?
— Снимките от последните статии за нея не са излезли много добре. Но на тази страница от вчерашния брой на „Вашингтон Поуст“ те са ясни. Ето — Молтин по време на пресконференцията. Скорошна снимка на Мария Томес при една от редките й появи на обществено място напоследък. Тъмни очила. Шапка, която скрива…
— Кажи ми накъде биеш?
— Струва ми се, че Мария Томес е коригирала линията на челюстите си. Тя е малко по-различна. И краищата на ключиците й са малко по-различни — каза Бюканън.
— Корекция на носа — да — каза Холи. — Но да промени линията на челюстите си? Да коригира краищата на ключиците си? Това са доста сериозни корекции.
— Точно така — съгласи се Бюканън. — Тази последна снимка. Мисля, че това не е Мария Томес. Колкото повече я гледам… толкова по-сигурен съм, че това е Хуана, която се представя за нея.
— Но как е възможно? — озадачено попита Холи, докато караше бързо по натоварената магистрала. В платната за насрещно движение проблясваха фарове. — Вярно, Монтгомъри е имал двойник през Втората световна война. Филмовите звезди непрекъснато използват дубльори. В наши дни театралният грим изглежда толкова истински, че актьорите лесно променят външния си вид. Но Монтгомъри не е посещавал благотворителни бенефиси за висшето общество. Що се отнася до филмите, камерите могат да направят невероятни неща. Това обаче е различно. Говорим за прочута оперна звезда, любимка на критиката. Няма значение колко майсторски е бил гримът, никой не може да имитира такъв уникален глас, който се ражда веднъж на поколение.
— Но Хуана не е трябвало да го прави — каза Бюканън, все още смразен от онова, което току-що беше открил.
Холи изпревари един камион и натисна педала на газта.