Бюканън следваше указанията на Холи. Тя подробно беше описала яхтата. Подробно беше и описанието, което беше направила на екипажа. Очевидно хората бяха лишени от всякаква мотивация, когато шефът им го нямаше, за да ги сплашва с присъствието си. Бюканън се ослуша напрегнато, не чу никакъв шум, измъкна се от стълбите и започна да пълзи по коридора на средната палуба, като подминаваше вратите от двете му страни. Интересуваше го една единствена врата — тази отдясно в дъното. Холи му беше казала, че това е единственото място, което екипажът не й беше показал.
— Вход забранен! — бяха заявили те.
— Защо? — беше ги попитала тя.
— Не знаем. Винаги е заключено — бяха отговорили.
Вратата се намираше между вратата на каютата на Дръмонд и тази на залата за приеми — голямо, луксозно обзаведено помещение, което заемаше една трета от цялата палуба и имаше прозорци, които гледаха надолу, към площадката за слънчеви бани на кърмата.
— Е, все пак трябва да имате някаква представа какво има там вътре — беше казала Холи на членовете на екипажа.
— Никаква. Казаха ни, че ще останем без работа, ако някога се опитаме да влезем.
Вратата имаше две секретни ключалки. Бюканън извади две малки метални пластини от джоба на неопреновия костюм. Тъкмо беше отключил първата ключалка, когато чу стъпки по стълбището в отсрещния край на коридора. Като се опитваше да преодолее треперенето на ръцете си, той вкара пластините във втората ключалка.
Стъпките все повече приближаваха.
Бюканън не смееше да погледне в тази посока. Трябваше да се съсредоточи върху ключалката, която се опитваше да отключи с помощта на пластините.
Стъпките вече почти бяха стигнали до дъното на коридора.
Бюканън натисна дръжката, вмъкна се в тъмното помещение и затвори вратата. Притаи дъх, допря ухо до стената и се ослуша. След тридесет секунди, тъй като не чу никакъв звук откъм коридора, той намери ключа за лампата, натисна го и примигна от внезапно бликналата светлина.
Това, което видя, го накара да се намръщи. В тази тясна стая, свързана посредством заключена врата с каютата на Дръмонд, имаше няколко редици телевизионни монитори и видеомагнетофони.
Бюканън намали звука, а после включи мониторите. След миг на екраните им се появиха изображенията на многобройни каюти и части от палубите. На един от екраните видя двама души от екипажа в залата за управление. На друг екран — други двама члена на екипажа, които гледаха телевизия. На трети екран — шестима члена на екипажа, които спяха на койки. На четвърти екран — мъж, очевидно капитанът — който спеше в самостоятелна каюта. На другите екрани Бюканън видя множество празни каюти. Изображенията на тези тъмни каюти, както и онези, в които спяха хора, бяха оцветени в зелено — признак, че скритите камери, които следяха тези помещения, разполагат с обективи, приспособени за нощно снимане. Изображенията на мониторите, които показваха различни части от палубите, също бяха оцветени в зелено. Най-вероятно камерите автоматично преминаваха към използване на нормален обектив, когато лампите бъдеха запалени или когато изгрееше слънцето.
Така значи, Алистър Дръмонд обича тайно да наблюдава гостите си, помисли си Бюканън. Старецът влиза в каютата си, заключва вратата, отключва вратата към съседната стая и влиза вътре, за да види какво прави екипажът в негово отсъствие, и което е по-важно — какво правят гостите му: дали се разсъбличат, облекчават, любят, взимат наркотици, каквото и да е. И всичко това може да бъде записано, за да му се наслади отново по-късно.
Бюканън насочи вниманието си към заключен метален шкаф. След като го отключи с помощта на пластините, той отвори вратичката и откри вътре подредени една върху друга и надписани видеокасети. Пети август 1988 година, десети октомври 1989 година. Бюканън Бързо ги огледа и забеляза, че бяха подредени последователно. Най-малко сто. Любимите хитове на Алистър Дръмонд.
Пътешествието, което интересуваше Бюканън, се беше състояло през февруари. Той откри касета за този месец, постави я в един от видеомагнетофоните и го включи, като се увери, че звукът е намален. Качеството на записа беше изключително ясно, дори и когато изображенията бяха оцветени в зелено. Различни кадри от многобройни помещения показваха гостите в най-интимни, изобличаващи, компрометиращи пози. Особено популярни бяха оралният и аналният секс. Бюканън успя да преброи тринадесет мъже и дванадесет жени. Мъжете — на средна възраст — се държаха надменно, сякаш бяха свикнали да заповядват. Жените бяха привлекателни, добре облечени и мъжете се отнасяха с тях като с проститутки. Всички мъже и жени бяха латиноамериканци.