— Е, сега стопли ли се?
Тя не отговори.
Той я смушка, но тя не помръдна.
Той отново я удари.
Тя продължаваше да лежи неподвижно.
Мъжът се надигна на колене, сграбчи лицето й, стисна бузите й, изви главата й наляво, после надясно, като продължаваше да диша дрезгаво. След това рязко се изправи, вдигна панталоните си, закопча колана, огледа се крадешком наоколо и вдигна Мария Томес на крака. И с изражение, което беше смесица от страх и отвращение, той я изхвърли през борда.
Холи продължаваше да се взира изумена в изпълнения с бели и черни черти екран. Бюканън се пресегна и изключи видеокасетофона и телевизора. Едва сега Холи се раздвижи. Тя сведе поглед и поклати глава. Бюканън се отпусна в креслото.
— Мъртва ли беше? — тихо попита Холи. — Когато я хвърли във водата?
— Не знам — Бюканън се поколеба. — Може да е счупил врата й, когато я удари. Може би падането й върху палубата се е оказало фатално. Може да я е задушил, когато се стовари отгоре й. Възможно е обаче тя да е била в шок, да е изпаднала в кататония, да е била все още жива, когато той я хвърли във водата. Копелето дори не си направи труда да провери. Не му пукаше дали е била жива. Беше го грижа единствено за него самия. Той я беше използвал. После я изхвърли. Като торба с боклук.
Стаята беше потънала в мрак. Доста време седяха без да проговорят.
— И какво е станало после? — горчиво попита Холи. — Как мислиш?
— Мъжът, който я уби, сигурно си е помислил, че може да убеди останалите, че тя е паднала от яхтата. Той беше пиян, разбира се, и това би могло да повлияе на преценката му по няколко начина. Или е бил достатъчно самоуверен, без всякакво основание, разбира се, за да заяви, че е видял как тя пада от яхтата. Или част от съзнанието му го е предупредила, че най-добре ще бъде да се върне в каютата си, за да изтрезнее и да се престори на изненадан като всички останали, когато стане ясно, че Мария Томес е изчезнала. След това би могъл дори да предложи правдоподобно обяснение — че може би е пила повече, отколкото трябва, загубила е равновесие и е паднала през релинга.
— Само че Алистър Дръмонд е знаел истината — каза Холи.
Бюканън кимна.
— Той е видял всичко на монитора в личната си зала за видеонаблюдение. А когато човек иска да изнуди някой член на Мексиканското правителство, една касета със запис на изнасилване и убийство върши много повече работа от запис на орален секс, анален секс и употреба на наркотици. Дръмонд сигурно е бил във възторг. Представям си как е отишъл при убиеца, показал му е записа и е обещал да потули престъплението му в замяна на определени услуги. При това първата стъпка е била съвсем лесна. Единственото, което Дръмонд е трябвало да направи, е било да нареди на пилота на хеликоптера да излети и да се отправи към сушата. След това вече би могъл да каже на гостите, че Мария Томес си е тръгнала по-рано. Те не биха имали никаква причина да се усъмнят в думите му.
— А после? — попита Холи.
— Да, а после — каза Бюканън. — Дръмонд сигурно се е почувствал въодушевен, когато се е сетил за Хуана. Може би Мария Томес е споделила с него какъв хитър начин е измислила за избягване на скучни обществени ангажименти, като изпраща на тях Хуана, гримирана като самата нея. Може би Дръмонд е разбрал по друг начин. Едно нещо е сигурно — това му е било известно. Не е било нужно да разкрива пред Хуана подробности за случилото се. Трябвало е просто да обясни, че Мария Томес иска да остане съвсем сама и да предложи на Хуана такава сума, на която тя трудно би устояла, за да се превъплъти в образа на Мария Томес за по-дълъг период от време.
— Толкова сложно и все пак толкова просто — заяви Холи. — Ако не бях така отвратена, бих казала, че е блестящо.
— Но какво иска Дръмонд от мъжа, когото изнудва? — каза Бюканън. — Очевидно не става въпрос за пари. Дръмонд е толкова богат, че е немислимо парите да са единственият му мотив, особено сравнително малката сума, което дори един богат мексикански политик би могъл да му даде. Ти си репортер. Познаваш ли мъжа от записа?
Холи поклати глава.