— Аз съм преводач на сеньорита Маккой — Бюканън посочи с ръка към Холи. — Както можете да видите от нейните документи, тя е репортер във „Вашингтон Поуст“. Намира се в Мексико Сити за кратко и интервюира важни правителствени служители, за да научи как, по тяхно мнение, Съединените щати биха могли да разширят връзките си с вашата страна. Ако това изобщо е възможно, би ли могъл сеньор Делгадо да й отдели няколко минути, за да поговори с нея? Ще му бъдем безкрайно благодарни.
Секретарката ги изгледа съчувствено и разпери ръце в знак на съжаление.
— Сеньор Делгадо ще отсъства до края на седмицата.
Бюканън въздъхна обезсърчено.
— Може би ще пожелае да се срещне с нас, ако ние отидем там, където той се намира в момента. Вестникът, за който сеньорита Маккой работи, отдава изключително значение на личното му мнение. Всеизвестно е, че по всяка вероятност той ще бъде следващият президент на Мексико.
Секретарката остана доволна от признанието на Бюканън, че тя работи за едно бъдещо величие.
Бюканън продължи:
— Сигурен съм, че сеньор Делгадо ще спечели от благосклонните отзиви за него във вестника, който президентът на Съединените щати чете всяка сутрин. Това ще бъде чудесна възможност за министъра да направи някои конструктивни предложения, които биха подготвили правителството на Съединените щати за възгледите му, когато стане президент.
Секретарката се замисли, огледа преценяващо Холи и кимна.
— Един момент, моля.
Тя влезе в друг офис, затвори вратата и остави сами Бюканън и Холи, които се спогледаха. Откъм коридора долиташе шум от многобройни стъпки. От офисите наоколо се разнасяха приглушени гласове.
Секретарката се върна.
— Сеньор Делгадо се намира в дома си в Кернавака, на един час път с кола на юг оттук. Ще ви обясня как да стигнете до там. Той ви кани да му гостувате за обяд.
— Мога ли да те попитам нещо?
Холи почака за отговор, но Бюканън не й обърна внимание, вперил поглед напред, докато шофираше наетата от тях кола на юг, по автострадата Инсургентес Сур.
— Разбира се, какво ли бих могла да очаквам? — каза Холи. — Ти не ми говориш от… Няма значение. Ще пропуснем тази тема. Това, което искам да те питам, е как го правиш?
Бюканън продължаваше да мълчи.
— В кабинета на Делгадо — каза Холи. — Секретарката спокойно можеше да ти каже да вървиш по дяволите. По някакъв начин ти я накара да се обади на Делгадо. Опитвам се да разбера как. Не бяха само думите ти.
— Прониквам в мислите на другия човек.
Холи се намръщи озадачено.
— И ЦРУ те е научило как да правиш това?
Гласът на Бюканън отново стана груб.
— Пак започваш да се държиш като репортер.
— Ще престанеш ли да се държиш толкова отбранително? Колко пъти трябва да ти казвам? Аз съм на твоя страна. Нямам намерение да те унищожавам.
— Нека просто кажем, че съм бил обучен в тази насока — Бюканън стисна волана и продължи да се взира в оживената автострада. — Да бъдеш агент под прикритие не означава само да имаш фалшиви документи и правдоподобна легенда. За да се превъплътя в дадена самоличност, аз трябва да излъчвам абсолютна увереност че съм този, за когото се представям. Това означава самият аз напълно да повярвам в нея. Когато говорех с тази секретарка, аз бях Тед Райли и нещо от мен премина в нея. В съзнанието й. Накара я да ми повярва. Спомняш ли си, че говорихме за извличане на информация. Това не е просто умело задаване на въпроси. Трябва да внушиш на хората такова отношение към самия теб, че емоционално да ги привлечеш.
— Прилича ми на хипноза.
— Точно заради това направих грешка с теб — тонът на Бюканън се промени и стана горчив.
Холи настръхна.
— Престанах да мисля за това, че трябва да те контролирам — каза Бюканън.
— Все още не разбирам.
— Престанах да играя — обясни Бюканън. — За известно време, докато бях с теб, изживях нещо необичайно. Престанах да се превъплъщавам. Без да си давам сметка се превърнах в някой, за когото бях забравил. В самия себе си. Отнасях се с теб като… — в гласа му се долавяше още по-голяма горчивина.
— Може би точно с това ме привлече — каза Холи.
Бюканън се усмихна горчиво.
— Превъплъщавал съм се в доста хора, по-добри от мен самия. Всъщност, единственият човек, когото не харесвам, съм самият аз.
— И сега се опитваш да избягаш от себе си, като се превъплъщаваш в… кой каза, че си бил тогава? Питър Ланг?… който търси Хуана?
— Не — отговори Бюканън. — Откакто те срещнах, Питър Ланг остава на все по-заден план. Хуана е важна за мен, защото… В Кий Уест ти казах, че не мога да реша нищо за бъдещето си, докато не уредя сметките си от миналото — той най-сетне я погледна. — Не съм глупак. Ясно ми е, че не мога да се върна шест години назад и Бог знае колко самоличности и да започна оттам, докъдето бяха стигнали отношенията ни с нея. Дълго време се преструвах, играех, превъплъщавах се от една роля в друга и се запознавах с хора, към които не можех да си позволя да се привържа в тези си роли. Много от тези хора имаха нужда от помощ, но аз не можех да се върна и да им помогна. Много от тези хора загинаха, но аз не можех да се върна и да скърбя за тях. По-голямата част от живота ми представлява поредица от квадратчета, които не са свързани помежду си. Аз трябва да ги свържа. Искам да стана…