— И в процеса на проучването да унищожите руините — каза Бюканън.
— Неизбежна необходимост — повдигна рамене Дръмонд. — Освен това, аз бях видял руините. Защо трябваше да се притеснявам дали и някой друг ще ги види? Не исках да започна да сондирам, докато не съм напълно сигурен. Оказа се, че находището на нефт е точно там, където текстът го описваше. Под пирамидата. Пирамидата беше издигната върху него, закриваше го, държеше бога в подчинение. Но уникалността не свършва дотук. Нефтът в Юкатан не означава нищо, ако не можеш да стигнеш до него. Този район е толкова нестабилен, че обикновеното оборудване не върши никаква работа тук. Затова никой друг не си е направил труда да търси нефт в този район. Периодичните земетресения биха разрушили сондажните кули. Но моето оборудване е единствено по рода си. То е конструирано така, че да бъде гъвкаво и да издържа на земетресенията. Благодарение на него геолозите вече ще могат да търсят нефт в райони, които преди това са считали за безперспективни, защото не е имало начин да разработват находищата. Разбира се, ще трябва да платят значителна сума, за да им позволя да използват моето оборудване. Съмнявам се обаче, че някога ще могат да открият находище, огромно като това тук. То е с мащабите на кувейтските и далеч над очакванията ми. А ето какво прави тази ситуация наистина уникална. Когато находището бъде напълно разработено, нефтът няма да се използва.
Бюканън сигурно не беше успял да скрие изненадата си, защото в отговор очите на Дръмонд заблестяха.
— Да. Няма да се използва. Ако това огромно количество нефт бъде пуснато на пазара, цената му главоломно ще падне. Това ще бъде икономическа катастрофа за страните производителки на нефт. Когато Делгадо стане президент, той ще ми позволи да преговарям с останалите страни-производителки да плащат на Мексико, за да не пусне своя нефт на пазара. И няма никаква граница на това, което ще ни платят. В резултат на това ще се използва по-малко нефт. В този смисъл би могло дори да се каже, че постъпвам хуманно — Дръмонд самодоволно се усмихна.
— Или може би просто искате да прибавите света към колекцията си — каза Бюканън.
— Това, което в момента обсъждаме, е дали доводите ви са достатъчно убедителни, за да ме накарат да прибавя и вас към колекцията си — Дръмонд се обърна към Реймънд. — Разбери дали не лъже за това секретно подразделение към Специалните операции.
Слънцето беше слязло ниско на запад и мракът започваше да скрива тъмния парлив дим, надвиснал над района. Бюканън отново се закашля, докато двамата с Холи вървяха през дима към единствената част от руините, която Дръмонд бе наредил да се запази непокътната.
— Игрището — каза гордо Дръмонд.
Димът се беше вдигнал достатъчно, за да може Бюканън да види равния каменен правоъгълник, дълъг тридесет и широк седем метра, обграден от всички страни с висока четириметрова стена, горната част на която представляваше тераса, от която зрителите можеха да наблюдават играта. Дръмонд се изкачи по стъпалата на терасата, следван от Делгадо и пазачите, които бяха обградили Холи. Тя едва се държеше на крака от страх. Белезниците й бяха свалени и тя нервно разтриваше китките си.
Бюканън направи същото, като се опитваше да увеличи притока на кръв към изтръпналите си ръце. Той с тревога огледа стените на игрището и забеляза йероглифите и рисунките, изсечени в камъка.
— Акустиката на игрището е удивителна — заговори от терасата Дръмонд, втренчил поглед в Бюканън. — Говоря без да се напрягам, а думите ми звучат така, сякаш имам микрофон.
Въпреки грохота на машините в далечината, въпреки пращенето на пламъците и изстрелите, които отекваха от време на време, Бюканън чуваше Дръмонд изключително ясно. Стените на игрището сякаш отразяваха и усилваха треперливия му глас.
— Играта се наричала пок-а-ток — каза Дръмонд. — Ако разгледаш внимателно изображенията на каменната стена под мен, ще видиш моменти от играта. Те използвали топка от каучук, с размери и тегло, подобни на тези на медицинска топка. Целта била да се хвърли топката през вертикалния каменен обръч, който стърчи от тази страна на стената. От другата страна на игрището също има такъв обръч. Вероятно той е бил целта на втория отбор. За древните маи пок-а-ток била не просто забавна игра. Тя имала огромно политическо и религиозно значение. Според тяхната митология двата бога, които поставили началото на тяхната раса, направили това, като победили в тази игра други богове. Съществуват доказателства, че на простолюдието не било позволено да наблюдава играта. Само на благородниците, жреците и вождовете. Освен това съществуват доказателства, че играта е предшествала човешки жертвоприношения и че в нея най-често са участвали пленени воини от други племена.