— Мърдай! Проклети да сте и ти, и майка ти, мърдай! — каза първият близнак.
Като продължи да се олюлява, Бюканън се обърна напред към безлюдните навеси. Мексиканецът отново го бутна и Бюканън залитна, като се опитваше да запази равновесие. Обувките му потънаха в пясъка.
Адреналинът накара стомаха му да пламне. Запита се дали не е бил прав, когато по-рано беше изпитал желание да се защити. Нещата все още не бяха излезли от контрол. Но първият близнак беше започнал да се ядосва. Обидите и бутането зачестиха и Бюканън се запита дали те наистина бяха преструвка. Или бяха съвсем истински?
Ако се преструва, ще се проваля, ако не отвърна на някои от тези обиди. Ако този тип ме блъсне по-силно, ако не съм подготвен за удара и не го омекотя, той ще ме събори. Ще реши, че не съм достоен за уважение, ако не се престоря, че оказвам съпротива.
Но колко точно съпротива мога да окажа и все пак да си остана Ед Потър? И колко точно съпротива би задоволила близнака, без да го накара наистина да се разгневи?
Този въпрос не даваше мира на Бюканън:
А ако той изобщо не се преструва?
Когато Бюканън стигна до сенника, първият близнак отново го блъсна и го събори върху пластмасовата маса. Бюканън се стегна и се обърна.
— Достатъчно! Не ме блъскайте повече! Ако имате въпроси, питайте. Ще ви обясня всичко, което ви притеснява. Мога да разсея това недоразумение. Но, дявол да го вземе, не ме блъскайте повече!
— Да не те блъскам? — първият близнак пристъпи към Бюканън, сграбчи пищяла му, изви го с юмрук, след това го повдигна и Бюканън изпита усещането, че виси във въздуха. — Иска ми се да навра ръка в гърлото ти и да ти изтръгна червата.
Бюканън усети дъха му, пропит от текила.
Близнакът рязко пусна пищяла му.
Бюканън се престори, че рухва, свлече се отново върху масата, този път по гръб вместо върху гърдите си. Трябваше да мобилизира цялото си самообладание, за да не отвърне на грубостите.
Мисията, не преставаше да си повтаря той. Не можеш да изложиш на опасност мисията. Не можеш да се отбраняваш, докато не разбереш със сигурност, че иска да те убие. Засега само те блъска, обижда и заплашва. Тези причини не са достатъчни, за да прекратиш мисията и да отвърнеш със смъртоносна сила.
Заобиколен от тъмнина, разкъсвана единствено от проблясващите зад близнаците и техния телохранител светлини на хотела, Бюканън се втренчи в първия близнак, който отново го сграбчи, изправи го грубо на крака и го бутна на един от столовете. Гръбнакът на Бюканън се удари в пластмасовата облегалка. Зад него се плискаха вълни.
— Твърдиш, че можеш да обясниш? Давай тогава. Обяснявай. Ще бъде забавно да чуем — близнакът внезапно притисна дулото на своя девет милиметров Браунинг в челото на Бюканън — как възнамеряваш да разсееш това, както казваш, недоразумение.
Това почти го накара да действа. Пулсът на Бюканън се ускори. Мускулите му се стегнаха. Като пое въздух, той се приготви да…
Но близнакът не беше вкарал патрон в цевта на пистолета си, забеляза Бюканън, а и Браунингът нямаше заглушител. Ако има намерение да ме убие, той определено няма да иска да се вдигне шум. Ще използва Беретата на телохранителя, която има заглушител, за да не привлече вниманието на хората в бара.
Все още е възможно всичко това да е игра.
Плувнал в пот, докато се опитваше да събере сили, Бюканън видя как вторият близнак приближава.
Мъжът спря до брат си и погледна надолу. Дори в мрака очите му блестяха като на ястреб.
— Слушай внимателно — каза той на Бюканън. — Ще говорим за имена. Но не за името, с което онзи пиян американец те нарече в ресторанта. Не за Джим Крофорд, или поне не само за Джим Крофорд. И не само за Ед Потър. За други имена. Много други имена. Всъщност, толкова много, че ми е трудно да запомня всички. — Той извади от джоба на сакото си сгънат лист. — Ти ни даде списък с имена на наши сътрудници, за които твърдиш, че са ни предали. Е, аз имам друг списък с други имена.
Той разгърна листа и го освети с малко джобно фенерче, за да може да чете.
— Джон Блок, Ричард Дейвис, Пол Хигинс, Андрю Макинтош, Хенри Дейвънпорт, Уолтър Нютън, Майкъл Гейлър, Уилям Хановър, Стюарт Малик…
О, мамка му, помисли си Бюканън.
Вторият близнак спря да чете, взря се в листа с присвити очи, поклати глава и въздъхна.
— Има още няколко имена. Но и тези са достатъчни, за да подкрепя думите си — той отново сгъна листа, пъхна го в джоба на сакото си и изведнъж приближи фенерчето до лицето на Бюканън, като го насочи в дясното му око.
Бюканън извърна лице, за да избегне светлината.
Но телохранителят се беше преместил зад Бюканън и рязко стовари ръцете си върху слепоочията му, при което ушите на Бюканън писнаха. Внезапният, зашеметяващ натиск на ръцете беше като менгеме. Бюканън се опита, но не успя да извърне лицето си. Не можеше да избяга от ослепителния блясък на тънкия лъч светлина, насочен право в окото му. Той посегна да сграбчи кутретата на телохранителя и да ги счупи, за да го накара да разхлаби хватката си.