Първият близнак се наведе напред с ръка върху пистолета.
— Продължавай!
— Всеки от хората, за които се представям, се облича по определен начин, предпочита различни храни, има свои характерни особености. Един може да върви прегърбен, а друг да има стойка на бивш военен. Трети може леко да заеква. Четвърти може да сресва косата си назад. Или да има очила. Или да носи бейзболна шапка. У всеки има нещо запомнящо се. По този начин, ако полицията започне да разпитва за мъж с определено име и маниери, трудно би могла да го открие, защото тези маниери са фалшиви, също като имената. Както споменах, когато в ресторанта онзи пиян американец ме обърка с друг човек, неговата грешка бе подобна на онази шега, че за американците всички чужденци изглеждат еднакво. Е, тази шега може да се обърне. За мексиканците всички американци си приличат. Ние сме дебели. Тромави. Имаме много пари, но сме свидливи. Шумни сме. Държим се грубо. Така че местните хора, които използвам, ще запомнят всеки американец, чиито индивидуални особености могат лесно да бъдат описани, и ако бъдат принудени да ги опишат, например „той има очила и винаги носи бейзболна шапка“ на някой враг, аз просто трябва да променя маниерите си, да се смеся с останалите американци и да стана невидим.
Бюканън погледна близнаците и се запита дали е успял да ги убеди.
Първият близнак се намръщи.
— След като използваш толкова много фалшиви имена, как можем да сме сигурни, че наистина си Ед Потър?
— Каква причина бих имал да ви излъжа? Трябваше да ви кажа истинското си име, иначе нямаше да можете да ме проверите и да установите, че не представлявам заплаха за вас.
Бюканън зачака, като се надяваше, че е успял да разсее съмненията им. Той се беше придържал към едно от основните правила, валидни за операции от подобен род. Ако някой те притисне, ако се усъмни в теб и е на път да те разкрие, най-добре можеш да се защитиш с истината, или по-скоро с версия на истината, като я представиш по такъв начин, че да не изложиш мисията на опасност от провал, и все пак да прозвучи достатъчно убедително, за да разсее недоверието на противника. В този случай Бюканън си беше създал легенда, както бе обяснил на близнаците, но все пак разполагаше с още една — тази за Ед Потър. Втората беше предназначена да убеди близнаците да го приемат за съдружник. Но фалшивите имена, които беше използвал като търговец в луксозни апартаменти, както и останалите фалшиви имена, с които се представяше на вербуваните от него хора, не бяха предназначени да впечатлят близнаците и да покажат, че той може да им бъде от полза. Тези фалшиви самоличности бяха начин Бюканън да се предпази от мексиканското правителство, и най-вече да попречи на властите в Мексико да свържат незаконната му дейност с една секретна част на американската армия. Последното нещо, което шефовете на Бюканън желаеха, беше международен скандал. Всъщност, дори и да арестуваха Бюканън, докато се представяше за Ед Потър, дейността му по никакъв начин не можеше да отведе полицията до неговите шефове. Защото той разполагаше с още една легенда. Бюканън щеше да отрече пред властите, че някога е работил в Бюрото за борба с наркотиците, а междувременно шефовете му щяха да изтеглят и унищожат всички документи, доказващи тази фалшива самоличност. Той щеше да твърди, че е измислил цялата история с Бюрото, за да проникне в мрежата за търговия с наркотици. Щеше да твърди, защото за тази легенда също щеше да разполага със съответните доказателства, че е журналист на свободна практика, който е искал да напише репортаж за Мексиканската връзка за наркотици. Ако мексиканските власти се опитаха да разследват и тази легенда, те нямаше да успеят да открият нищо, което да свързва Бюканън с подразделението за Специални операции на американската армия.