— Може би — каза първият близнак. — Може би ще се споразумеем да работим заедно.
— Може би? — попита Бюканън. — Madre de Dios, какво трябва да направя, за да ви убедя?
— Първо ще съберем сведения за теб.
— Разбира се — каза Бюканън.
— После ще проверим дали някои от нашите съдружници наистина се опитват да ни изиграят, както твърдиш.
— Няма никакъв проблем. — Бюканън усети как го обзема победоносно чувство.
Успях да обърна всичко в моя полза, помисли си той. Преди пет минути бяха готови да ме убият, а аз се опитвах да реша дали ще ми се наложи да ги убия. Но постъпих правилно. Запазих спокойствие. Успях да ги убедя с думи. Мисията не е изложена на опасност от провал.
— Ще останеш с нас, докато направим проверката си за теб — каза вторият близнак.
— Да остана с вас?
— Някакъв проблем ли ще има за теб? — попита първият близнак.
— Всъщност, никакъв — отговори Бюканън. — Освен едно — да ме държите както затворник ще бъде лошо начало на съвместната ни работа.
— Да съм казал, че ще те затворим? — вторият близнак се усмихна. — Ще бъдеш наш гост. Ще ти осигурим всички удобства.
Бюканън се опита да отвърне на усмивката му.
— Звучи ми добре. Ще мога да опитам вкуса на онзи живот, с който искам да свикна.
— Но има още един проблем — каза първият близнак.
— О? И какъв е той? — Бюканън вътрешно се напрегна.
Вторият близнак включи фенерчето и насочи лъча край дясното око на Бюканън.
— Пияният американец в ресторанта. Ще трябва да ни докажеш със сигурност, че не си бил в Кувейт и Ирак по времето, когато той твърди, че сте прекарали заедно там.
— За Бога, все още ли продължавате да мислите за онзи пияница? Не разбирам как бих могъл да…
— Крофорд! — прогърмя мъжки глас в тъмнината близо до бара на хотела. Гласът беше дълбок, дрезгав и надебелял от алкохола.
— Какво беше това? — бързо попита първият близнак.
О, не, помисли си Бюканън. О, Господи, не. Не и когато почти успях да възстановя пораженията от първия път.
— Крофорд! — отново извика Големия Боб Бейли. — Ти ли размахваш този фенер там?
От градината на хотела изплува едър силует на пълен мъж, който явно беше пил твърде много и сега с мъка вървеше по пясъка.
— Да, ти, дявол да го вземе! На теб викам, Крофорд! На теб и на онез мексиканчета, дето бърбориш с тях под онзи тежкарски плажен чадър или каквото и да е там, по дяволите! — Той приближи, като дишаше тежко. — Ти, копеле такова, искам направо да ми кажеш! Искам да знам защо ме лъжеш! Защото ти и аз, и двамата знаем, че името ти е Джим Крофорд! И двамата знаем, че заедно търкахме наровете в Кувейт и Ирак! Защо не искаш да си признаеш? Откъде-накъде ще ме правиш на глупак? Или си мислиш, че не ме бива да пия с теб и твоите мексикански приятелчета, а?
— Това не ми харесва — каза първият близнак.
— Нещо не е наред — каза вторият близнак.
— Никак не е наред — първият близнак извърна поглед от силуета на Големия Боб Бейли, който тромаво вървеше към тях, и впи очи в Бюканън. — Ще си имаме неприятности с теб. Вие, американците, обичате да казвате „отваряй си очите на четири, за да не съжаляваш“.