— Той е просто един пияница! — отговори Бюканън.
— Крофорд! — извика Големия Боб Бейли.
Нямам друг избор, помисли си Бюканън.
— Застреляй го! — каза първият близнак на телохранителя.
— Трябва да…!
— На теб говоря! — Големия Боб Бейли залитна. — Крофорд! За Бога, отговори!
— Застреляй и двамата! — каза вторият близнак на телохранителя.
Но Бюканън вече беше в движение. Той скочи от пластмасовия стол и се хвърли наляво, към първия близнак и пистолета на масата, върху който мексиканецът беше сложил ръката си.
Телохранителят, който се намираше зад Бюканън, стреля. Със заглушител на цевта, изстрелът на Беретата му прозвуча като приглушено пукане. Куршумът не успя да улучи Бюканън в тила, но по време на скока дясното му рамо се беше озовало на мястото на главата му и куршумът се вряза в мускула, отстрани на рамото. Преди телохранителят да успее да стреля повторно, Бюканън беше връхлетял върху първия близнак, събори го от стола му, като едновременно посегна към Браунинга. Но първият близнак не го пускаше.
— Стреляй! — извика вторият близнак на телохранителя.
— Не мога! Ще улуча брат ти!
— Крофорд, какво, по дяволите, става? — извика Големия Боб Бейли.
Като се претърколи в пясъка, Бюканън се опита да задържи първия близнак близо до себе си, докато се бореше за пистолета.
— Иди по-близо! — каза вторият близнак на телохранителя. — Аз ще ти светя с фенерчето!
Бюканън усети как кръвта пулсира в рамото му. Тя се стичаше от раната, размазваше се по него и първия близнак, като пречеше на Бюканън да го държи здраво и да го използва като щит. Докато се търкаляше, пясъкът драскаше раната му. Ако стоеше изправен, кръвта щеше да потече надолу по ръката и да намокри пръстите му, така че нямаше да успее да изтръгне пистолета от ръката на първия близнак. Но той лежеше и пръстите му оставаха сухи. Бюканън видя как телохранителят и вторият близнак се втурнаха към него. Чу как Големия Боб Бейли отново извика „Крофорд!“. И в този миг първият близнак внезапно натисна спусъка. За разлика от оръжието на телохранителя Браунинга на близнака нямаше заглушител. Шумът от изстрела беше оглушителен. Телохранителят и вторият близнак изругаха и се хвърлиха на пясъка. Ушите на Бюканън, които още пищяха след силния удар на телохранителя по главата му, запищяха още по-силно от изстрела, който се беше разнесъл до него. В дясното му око все още се беше запечатал остатъчен образ от блясъка на джобното фенерче, което вторият близнак беше насочил право в него. Като разчиташе повече на допир, отколкото на зрението си, Бюканън се претърколи и продължи да се бори с първия близнак за пистолета. Рамото го болеше и беше започнало да изтръпва.
Първият близнак отново стреля. Доколкото Бюканън успя да види, куршумът излетя право нагоре и прониза палмовите листа, които служеха за покрив на сенника. Но проблясъкът от цевта на пистолета причини болка на и без това влошеното зрение на Бюканън.
— Господи! — чу той как извика Големия Боб Бейли.
Въпреки пищенето в ушите той успя да чуе и далечните възклицания, които се разнесоха от външния бар на хотела и видя как телохранителят и вторият близнак отново се хвърлиха към него. В този момент внезапно успя да сграбчи десния палец на първия близнак, завъртя го и го изви назад.
Палецът се счупи в средната става с тих звук, който приличаше повече на скърцане, отколкото на изпукване. Първият близнак изпищя и инстинктивно отпусна ръката, с която държеше пистолета, за да я облекчи и да намали натоварването на палеца. В този момент Бюканън изтръгна пистолета и се претърколи. По окървавеното му рамо полепна пясък. Телохранителят стреля. Бюканън продължи да се търкаля. Куршумът се заби в пясъка до него. Той бързо натисна спусъка и стреля бързо четири пъти. Зрението му все още беше влошено и трябваше да разчита на останалите си сетива — на допира на пясъка, който хвърчеше изпод обувките на телохранителя, който бягаше към него, на звука от приглушеното изпукване на неговата Берета със заглушител — за да успее да определи позицията на телохранителя. Три от куршумите уцелиха телохранителя и го отхвърлиха назад. Бюканън веднага се извърна, насочи пистолета наляво и стреля два пъти, като улучи втория близнак в стомаха и гърдите. Изпод разкопчаната му копринена риза бликна кръв, той се преви на две и рухна.
Но телохранителят все още се държеше на крака. Бюканън го беше улучил три пъти и въпреки това мъжьт изглеждаше само зашеметен. Бюканън веднага разбра, че трите куршума бяха попаднали в гърдите на телохранителя и че мексиканецът му се беше сторил необикновено едър, защото под сакото си носеше предпазна жилетка. Когато телохранителят възвърна равновесието си и се прицели отново, Бюканън го простреля в гърлото, в лявото око и в челото. Дори и в този момент той се уплаши, че телохранителят може инстинктивно да натисне спусъка. Бюканън се напрегна, завладян от отчаяно желание да запълзи назад. Но вместо да стреля, телохранителят се надигна, сякаш се опитваше да се изправи на пръсти, после се отпусна назад, като че ли искаше да се задържи на пети и рухна върху масата. В същия момент Бюканън дочу шум отдясно, извърна се на хълбок и простреля първия близнак в лявото слепоочие. Кръв, дребни частици от кости и мозък — горещи и лепкави — изпръскаха лицето му.