При други обстоятелства Бюканън не би се поколебал да напусне плажа, да мине между хотелите, да стигне до тротоара от червени тухли край магистралата и да поеме по моста, където любезно щеше да отговори на въпросите на полицията. Ала сега не смееше да се покаже. С раната на рамото и подгизналите си от кръв дрехи той веднага щеше да привлече вниманието на полицаите и щеше да бъде незабавно арестуван. Трябваше да намери друг път, по който да се измъкне от района. Плажната ивица завиваше наляво, към мержелеещият се в мрака силует на моста. Бюканън погледна към светлините на хотелите от другата страна на канала, който делеше пясъчния нанос от сушата и реши, че ще му се наложи да плува.
Изведнъж почувства замайване и с ужас установи, че краката му не го държат. Сърцето му биеше твърде бързо и той с мъка си поемаше дъх. Ефектът от адреналина, опита се да се успокои той. Това, че беше изпил няколко чаши текила преди да му се наложи да се бори за живота си, а после да побегне по плажа, не му помагаше. Ала Бюканън и адреналинът бяха стари познайници и никога до този момент не му се беше случвало той да му причини замайване. Освен това професията му беше такава, че в доста случаи му се беше налагало да действа след като ролята, която в момента играеше, изискваше от него да пие, за да спечели доверието на човека, когото се опитваше да завербува. В нито един от тези случаи обаче комбинацията от алкохол и напрежение не го беше карала да се чувства замаян. Неприятно усещане в стомаха — това да, но никога замайване. Въпреки това в момента на него определено му се виеше свят и му се повдигаше и Бюканън трябваше да признае истината — въпреки че раната в рамото беше повърхностна, сигурно беше загубил повече кръв, отколкото предполагаше. Ако не успееше да спре кървенето, рискуваше да припадне. Или нещо още по-лошо.
Обучен да оказва първа помощ, Бюканън знаеше, че най-добрият начин да спре кървенето беше като използва ластичен бинт. Но той не разполагаше с необходимите медицински средства за оказване на първа помощ. Другата възможност беше да прибегне до метод, препоръчван в миналото, но рядко използван сега — да използва турникет. Недостатъкът на турникета беше, че спираше притока на кръв не само към раната, но също и до останалата част на крайника, в този случай дясната ръка на Бюканън. Ако турникетът беше много стегнат или не бъдеше разхлабван често, на редовни промеждутъци от време, пострадалият рискуваше да получи увреждане на тъканите, в резултат на което можеше да се стигне до гангрена.
Но Бюканън нямаше избор. В далечината завиха сирени, започнаха да присвяткат сигнални лампи. На моста спряха няколко линейки. Бюканън спря на брега на канала между пясъчния нанос и сушата, огледа предпазливо тъмнината зад себе си, но нито забеляза, нито чу някой да го преследва. Скоро обаче и това щеше да стане. Скоро. Той припряно бръкна в джоба на панталоните си и извади сгънатия колан, който вторият близнак беше взел от него и който Бюканън беше прибрал, след като го беше застрелял. Коланът беше направен от сплетени кожени ленти, така че нямаше нужда от дупки. Зъбецът на токата лесно влизаше между лентите от кожа навсякъде по дължината на колана. Бюканън го уви около отеклото си дясно рамо, точно над раната и здраво го стегна, като дръпна свободния му край с лявата си ръка, с мъка протегна напред дясната си ръка и с треперещи пръсти промуши зъбеца на токата между кожените ленти. Краката му трепереха. Пред очите му притъмня. Изпита страх, че ще загуби съзнание. Но изведнъж зрението му се нормализира и с огромно усилие накара краката си да се размърдат. Вече усещаше, макар и да не можеше ясно да види резултата, че кръвотечението значително е намаляло. Замайването му беше преминало. В замяна на това сега усещаше тревожни бодежи в дясната ръка.