Тряс! Главата му се удари в нещо голямо и твърдо. Ударът беше толкова неочакван, толкова болезнен, толкова зашеметяващ, че Бюканън инстинктивно пое дъх, нагълта вода, закашля се и се задави. Може би за миг беше загубил съзнание. Не знаеше. Това, което знаеше, беше че отново нагълта вода и отчаяно се опита да излезе на повърхността. Той се отърка в предмета, който беше ударил, изскочи на повърхността и жадно напълни дробовете си с въздух, като през цялото време се опитваше да не повърне.
Какво беше това, дяволите да го вземат?
Все по-засилващата се болка сякаш притискаше главата му. Зашеметен, като се опитваше да разбере къде се намира, той се озова с лице към отдалечаващата се кърма на ярко осветената моторница. След нея се носеше зловеща, дълга и ниска сянка. Сигурно се беше ударил точно в този предмет. Но Бюканън не можеше да разбере какъв беше той.
В този момент всичко му стана ясно. Малка лодка. Моторницата я влачеше. Нямаше как да разбера.
Нещо отново се отърка в краката му. Принуден неочаквано да действа, без да обръща внимание на болката в рамото, а сега вече и в главата, Бюканън се извъртя по корем и заплува без да щади раненото си рамо, като използваше двете си ръце, размахваше крака и риташе онова, което се беше блъснало в краката му. Отсрещният бряг и окъпаните в светлина хотели край плажа бързо започнаха да приближават. Бюканън загреба дълбоко с лявата си ръка и пръстите му изведнъж докоснаха пясък. Беше стигнал до плитчините. Като се изправи, той се втурна към брега. Вълните се плискаха около коленете му. Зад него нещо изпляска и когато стигна до брега, той се обърна към потъналия в мрак канал и видя фосфоресциращата следа, което нещото беше оставило във водата. Или може би въображението му играеше номера?
Дявол да го вземе!
Бюканън с мъка си пое дъх. Цялото тяло го болеше. Искаше му се да се строполи на пясъка, да си почине, но дочу оглушителния вой на още полицейски сирени и разбра, че не можеше да си позволи да остане на открито, дори в тъмнината, затова събра сили, отдалечи се с несигурни крачки от канала и продължи по извивката на плажа, като се взираше в светлините в задната част на различните хотели.
Тук, както и при клуб „Интернасионал“, плажът беше пуст. Туристите предпочитаха да си легнат рано или пък да се забавляват в някое от многобройните нощни заведения на Канкун. Бюканън избра хотел, зад който нямаше бар на открито и с мъка закрачи по пясъка. Като се стремеше да се прикрива в сенките, той стигна до един шезлонг под палмово дърво и се строполи в него. Имаше и други шезлонги, но това, което го привлече точно към този, беше, че някой от гостите беше забравил хавлията си на него.
Смъкна колана от дясното си рамо, притисна сгънатата хавлиена кърпа върху раната, нави няколко пъти колана върху кърпата и като го стегна здраво се опита да наподоби нещо като ластичен бинт. Въпреки че по кърпата избиха тъмни влажни петна, тя сякаш значително намали кръвотечението. За колко време Бюканън не можеше да каже. Всичко, което му се искаше в този момент, беше да си почине.
Но трябваше да свърши твърде много неща.
Той разви връзките, които крепяха обувките му към дясната ръка. Платното им беше омекнало от водата. Нямаше да е трудно да ги надене на краката си. Но това, както и завързването им, се оказа една от най-трудните задачи, с които някога се беше заемал.
Кръвта в главата му пулсираше от удара в малката лодка. Острата болка не намаляваше. Като вдигна внимателно лявата си ръка към мократа коса, той напипа дълбока рана. Мястото около нея беше подуто. Водата в косата му попречи да разбере дали раната кървеше и ако наистина кървеше, то колко.
Едновременно с това болката в раненото му дясно рамо се беше засилила от солената вода и раната също беше отекла. Кръвта напираше през хавлиената кърпа. Освен това за свой ужас Бюканън забеляза, че пръстите на дясната му ръка трепереха.
Той си Каза, че треперенето сигурно се дължеше на травмата в рамото или на борбата с първия близнак и последвалото преплуване на канала. Отпускане след напрежението. Нещо подобно. Хей, та нали когато вдигаш тежести в гимнастическия салон, след това понякога ръцете ти треперят. Точно така.
Но трепереше само дясната му ръка, не двете, а пръстите й сякаш имаха своя собствена воля. Подозрението, че нещо с ръката му не беше наред, го накара да се разтревожи.
Хайде, мърдай. Държиш се така, сякаш никога преди не си участвал в престрелка.