— Това не ме притеснява — каза Уейд. — Донесох ти друг паспорт и туристическа карта. Под друго име.
— Добре, но освен това полицията разполага и със самия Бейли. Те ще настояват да помогне на някой от художниците им да изготви скица и щом разпратят копия от тази скица по факса до всяко летище и всеки служител от емиграцията, всеки човек, който прилича на портрета от скицата, ще бъде спрян, когато предава туристическата си карта и плаща изходна такса. Трябва да се измъкна от страната преди да разпратят скицата. Освен това… — Бюканън се втренчи в пръстите на дясната си ръка. Те отново бяха започнали да треперят. Имаше чувството, че ранената му ръка гори. Кърпата, увита около рамото му, беше подгизнала от кръв. — Имам нужда от лекар.
Уейд погледна в огледалото за обратно виждане.
— Не забелязвам светлини зад нас. — Той се взря напред, в обграденото от гора тясна магистрала. — Тази изоставена бензиностанция ще ни свърши работа.
Уейд отби от пътя, слезе от колата, взе нещо от задната седалка и заобиколи откъм страната на Бюканън.
Но след като отвори вратата, свали кърпата от рамото му и огледа раните с помощта на малко джобно фенерче, той промърмори:
— Няма шега, наистина имаш нужда от лекар. Трябва да те закърпят.
— Не мога да разчитам на местен човек. Той със сигурност ще уведоми полицията за огнестрелна рана — каза Бюканън.
— Не се тревожи — отговори Уейд. — Поддържам връзка с един лекар американец, който живее наблизо. Работил е за нас и преди. Можем да му имаме доверие.
— Но не мога да губя време, за да отида при него — гласът на Бюканън беше дрезгав. Гърлото му беше пресъхнало. — Полицаите скоро ще разполагат със скица. Трябва да се добера до Мерида. Трябва да се кача на някой самолет, който излита от Мексико. Дявол да го вземе, Флорида е само на няколко часа път със самолет. Когато казах, че имам нужда от лекар, имах пред вид в Щатите. Колкото по-бързо се измъкна оттук, толкова по-бързо ще мога…
— Дотогава ще умреш от загуба на кръв — отбеляза Уейд. — Не ме ли чу? Казах, че трябва да те закърпят. Най-малко. Не знам за раната на главата ти, но тази на рамото… трудно е да кажа с всичката тази кръв, но ми изглежда инфектирана.
— От начина, по който се чувствам, най-вероятно е така — Бюканън се опита да се изправи. — Какво остави на земята?
— Комплект за първа помощ.
— Защо не ми каза?
— Никакъв комплект за първа помощ няма да помогне на раните ти.
— Все забравям. Ти си цивилен. Един от онези типове от Управлението.
Уейд се напрегна, готов да се защити.
— Не очакваш да ти отговоря, нали? Освен това, какво значение има?
— Просто отвори комплекта — каза Бюканън. — Я да видим какво имаме. Добре. Приготвили са го моите хора. Слушай сега. Прави каквото ти кажа. Трябва да спрем кървенето. Трябва да почистим раните.
— Ние? Виж какво, нищичко не разбирам от тези неща. Не съм обучен.
— Аз съм обучен — Бюканън се опита да се пребори с виенето на свят. — Вземи това гумено маркуче и го вържи над раната на рамото ми. За пет минути един турникет няма да ми навреди кой знае колко. Междувременно… — Бюканън разкъса един от пакетите и изсипа няколко тампона от марля.
Уейд приключи със завързването на гуменото маркуче около оголеното рамо на Бюканън. Кървенето рязко намаля.
— Онова шишенце с медицински спирт — каза Бюканън. — Намокри тампоните с него и почисти кръвта от огнестрелната рана — стори му се, че гласът му долита от някъде далеч. Като се мъчеше да остане в съзнание, той измъкна една спринцовка от гнездото й в предпазното блокче от стиропор и присви очи, за да прочете етикета. Добре, това беше антибиотик. — Вземи нов тампон и почисти със спирт горния мускул на рамото ми.
Уейд направи това, което му каза и отново се зае да почиства раната от куршума.
Бюканън инжектира антибиотика в дясната си ръка. Щом измъкна иглата, пръстите му отново започнаха да треперят и той непохватно остави спринцовката.
— Така — каза Уейд. — Почистих краищата на раната.
— Сега излей тази кислородна вода вътре.
— Да я излея? — попита Уейд. — Ще те заболи…
— Не може и дума да става за сравнение със смърт от отравяне на кръвта. Раната трябва да се дезинфектира. Хайде, действай!