Следователят го изгледа намръщено.
— Бейли не ми е приятел — не пропусна да заяви Бюканън. — За първи път го видях тук. Но той се е заблудил, че ме е видял в Канкун и ме познава отпреди, в Кувейт. Той е причината да се озова в тази каша.
Уудфийлд сви рамене.
— Е, очевидно се опитва да оправи нещата. Той се е обадил също и на Чарлс Максуел.
— Един от моите клиенти — каза Бюканън. — Надявах се, че ще дойде.
— Господин Максуел наистина се ползва с голямо влияние, както знаете, но при създалите се обстоятелства си помислил, че е по-добре да се свърже с посланика, чието влияние е още по-голямо, и да го помоли да решим този проблем по официалните канали. — Уудфийлд се взря отблизо в лицето на Бюканън. — Тези охлузвания по устните ви. Синината на брадичката… — Той се обърна замислено към следователя. — Нанесли сте побой на този човек.
По лицето на следователя се изписа обида.
— Побой? Глупости. Когато пристигна тук, беше толкова омаломощен от раните си, че падна по стълбите.
Уудфийлд се обърна към Бюканън, очевидно очаквайки той категорично да възрази.
— Зави ми се свят — каза Бюканън. — Ръката ми се плъзна по перилото на стълбището.
Уудфийлд се изненада от отговора на Бюканън. Следователят пък, от друга страна, беше смаян.
— Да не са ви принудили със заплахи да излъжете за това, което са ви сторили тук? — попита Уудфийлд.
— Е, определено не са ме галили с кадифени ръкавици — каза Бюканън, — но не са ме принуждавали със заплахи да лъжа.
Следователят се смая още повече.
— Но Робърт Бейли твърди, че ви е видял вързан за стол — каза Уудфийлд.
Бюканън кимна.
— И че са ви били с гумен маркуч — продължи Уудфийлд.
Бюканън отново кимна.
— И че в урината ви е имало кръв.
— Вярно — Бюканън се хвана за стомаха и се присви, реакция, която при нормални обстоятелства не би си позволил.
— Разбирате, предполагам, че ако сте били подложен на мъчения, има доста начини по дипломатически път да се опитам да издействам освобождаването ви.
На Бюканън не се понрави формулировката „да се опитам“, която Уудфийлд използва. Той реши, че ще продължи да следва инстинктите си.
— Кръвта от урината ми е от онзи нещастен случай, когато паднах от яхтата на Чък Максуел. Що се отнася до останалото — Бюканън пое дъх — този следовател мисли, че съм убил трима души. От негова гледна точка това, което направи, за да ме накара да призная, беше напълно разбираемо. Това, което ме вбеси, беше, че не ми позволи да докажа невинността си. Не искаше да се обади на моя клиент.
— Погрижихме се за всичко това — каза Уудфийлд. — Разполагам със заверените писмени показания — той извади един лист от куфарчето си, — в който се посочва, че господин Грант е бил с господин Максуел на яхтата му, когато са били извършени убийствата. Очевидно — обърна се той към следователя — сте задържали не когото трябва.
— За мен не е очевидно — многобройните гънки по шията на следователя потрепнаха от негодувание. — Разполагам със свидетел, който твърди, че е видял този човек на местопрестъплението.
— Вие, разбира се, не можете да отдадете по-голямо значение на думите на господин Бейли, отколкото на заверените свидетелски показания на високопоставен човек като господин Максуел — заяви Уудфийлд.
В очите на следователя лумна гневен пламък.
— Тук е Мексико. Всички са равни.
— Да — каза Уудфийлд. — Също както и в Съединените щати. — Той се обърна към Бюканън. — Господин Максуел ме помоли да ви предам тази бележка — той я извади от куфарчето си и я подаде на Бюканън. — Междувременно — каза той на следователя, — искам да използвам санитарния възел.
Следователят го погледна объркан.
— Баня — поясни Уудфийлд. — Стая за отдих.
— А — каза следователят. — Тоалетна. Si. — Той надигна с мъка огромното си тяло от стола, отвори вратата на канцеларията и нареди на един от надзирателите да придружи господин Уудфийлд до el sanitario.
Щом Уудфийлд излезе, Бюканън прочете бележката.
Вик,
Съжалявам, че не можах лично да дойда. Ще го направя, ако се налага, но нека първо изчерпим всички останали възможности. Виж какво има в калъфа за камера, който Уудфийлд носи със себе си. Ако мислиш, че това, което е вътре, ще свърши работа, опитай. Надявам се скоро да се видим в Щатите.
Чък
Бюканън погледна надолу към куфарчето до стола на Уудфийлд и видя сивия пластмасов калъф за камера.