Внезапно нещо привлече погледа му. Беше неочаквано, въпреки че от дълго време знаеше за него — черна лимузина, отразяваща слънчевите лъчи, която се появи иззад завоя на пътя, опасващ хълма, и зави през портала покрай охраната. Той присви очи и се замисли, изпотен въпреки мощния климатик в стаята. По една случайност фамилното му име се беше оказало съвсем подходящо за него, тъй като Делгадо означаваше „слаб“. Дори като момче той беше висок и слаб, но от известно време дочуваше полугласни, загрижени коментари за вида си, за това колко много е отслабнал напоследък и неговите ушити по поръчка костюми сякаш са му станали широки. Познатите му подозираха, че загубата на тегло се дължи на болест (шушукаше се, че е СПИН), но те грешаха.
То се дължеше на вътрешни терзания.
Мислите му бяха прекъснати от почукване на вратата, което го върна към действителността.
— Какво има? — попита той, като прикри напрежението в гласа си.
— Гостът ви пристигна, сеньор Делгадо — дрезгаво отговори човекът от охраната пред вратата.
Делгадо избърса лепкавите си от пот ръце в една кърпа на бара, придаде си уверения вид, подхождащ на втория по власт човек в мексиканското правителство и отговори:
— Поканете го.
Вратата се отвори и в стаята влезе нисък, оплешивяващ мъж с притеснен вид, наближаващ края на четиридесетте, със скромен, измачкан делови костюм и старо куфарче в ръка. Той нагласи очилата си и доби още по-притеснен вид, когато човекът от охраната затвори вратата след него.
— Професор Гереро, толкова се радвам, че успяхте да дойдете. — Делгадо прекоси стаята и се ръкува с него. — Добре дошли. Как мина полетът от столицата?
— Без проблеми, слава Богу! — Професорът избърса потното си чело с носна кърпа. — Винаги се вълнувам по време на полет. Успях малко да се разсея, като поработих върху някои документи.
— Работите твърде много. Какво да ви предложа за пиене?
— Благодаря ви, господин министър, но ще откажа. Не съм свикнал да пия толкова рано следобед, боя се, че…
— Глупости — прекъсна го Делгадо. — Какво предпочитате? Текила? Бира? Ром? Имам чудесен ром.
Професор Гереро погледна Делгадо и отстъпи, поддал се на усещането за власт, излъчващо се от човека, който го беше поканил. Официалната му длъжност беше Министър на Вътрешните работи, но влиятелната му позиция в президентския кабинет далеч не даваше представа за още по-голямото му влияние като най-близък приятел и съветник на президента. Делгадо и президентът бяха израснали заедно в Мексико Сити. Двамата бяха учили заедно в правния факултет на Националния университет на Мексико. Делгадо беше оглавил предизборната кампания на президента и за никого не беше тайна, че президентът беше избрал Делгадо за свой наследник.
Ала Делгадо знаеше, че може да бъде лишен от всичко това — и особено от възможността да натрупа цяло състояние от подкупи и комисионни, които се полагаха по право на един президент — ако не правеше това, което му заповядваха, защото в такъв случай човекът, който го изнудваше, щеше да разкрие тайната му и да го унищожи. А Делгадо в никакъв случай не трябваше да допусне това.
— Много добре — каза професор Гереро. — Щом настоявате. Ром с кола.
— Смятам да се присъединя към вас.
Докато Делгадо сам приготвяше питиетата, като се стараеше да покаже, че е най-обикновен човек от народа, който няма нужда от прислужник за това, той кимна по посока на музиката и смеха, които се разнасяха откъм басейна на долната тераса.
— По-късно можем да се присъединим към празненството. Сигурен съм, че няма да имате нищо против да съблечете деловия костюм и да облечете бански. Сигурен съм, дори още повече, че няма да имате възражения да се запознаете с красивите жени там.
Професор Гереро погледна смутено към венчалния си пръстен.
— Всъщност, никога не съм бил голям почитател на празненствата.
— Имате нужда от отдих. — Делгадо постави изпотените чаши с питиетата върху масичката от стъкло и хром и с жест покани Гереро да седне на плюшения стол срещу него. — Твърде много работите.
Професорът седна сковано.
— За нещастие, финансовите ни средства не са достатъчно големи, за да си позволя да наема още хора и да се освободя от част от задълженията си.
Нямаше нужда да обяснява, че той е директор на Националния Институт по Археология и История на Мексико.
— В такъв случай, може би ще успея да ви уредя допълнително финансиране. Виждам, че все още не сте докоснали чашата си.