— Сигурно е заминала някъде.
— Не — каза помощникът. — Хората от екипа ми щяха да я видят като заминава. Освен това в предишните случаи, когато й се налагаше да замине, прислужниците й я придружаваха. А днес те излязоха сами. Вчера сутринта имаше необичайно раздвижване. Хората на Дръмонд постоянно сновяха навътре и навън, особено личният му помощник.
— Ако не е заминала, ако все още се намира в сградата, защо охраната й е свалена?
— Мисля, че вече не е в сградата.
— Какво имаш пред вид? — попита Делгадо.
— Мисля, че самоволно е прекратила договора си с Дръмонд. Мисля, че се е почувствала застрашена. Мисля, че е успяла да избяга, вероятно онзи ден през нощта. Това обяснява необичайното раздвижване на следващата сутрин. Екипът, който я охраняваше, не е необходим повече в сградата, затова са ги изпратили да я търсят. От прислужниците също няма нужда, затова са ги уволнили.
— Боже милосърдни! — Делгадо започна да се поти още по-обилно. — Ако тя е нарушила договора, ако проговори, аз… Открийте я!
— Ще се опитаме — обеща помощникът му. — Но след толкова време следата вече е студена. Проучваме биографията й, опитваме се да разберем къде би могла да отиде и да се скрие и кога би могла да помоли за помощ. Сигурен съм, че ако хората на Дръмонд открият къде се намира жената, той ще изпрати помощника си да я върне при него.
Да. Без нея Дръмонд няма да има такава власт над мен. Той ще направи всичко възможно да я върне, помисли си той. Но какво ще стане, ако тя се обърне към полицията? — трескаво се запита Делгадо. Какво ще стане, ако проговори, за да се спаси?
Не! — сам си отговори той. Тя ще се довери на полицията само в краен случай. Ще се страхува, че Дръмонд има влиятелни приятели сред полицаите, че те ще му я предадат, а той ще я накаже затова, че е проговорила. Не все пак когато разбере, че няма друг изход, тя ще проговори. Знае, че залогът е твърде висок и Дръмонд ще я преследва докрай. Тя не може вечно да бяга.
Помощникът на Делгадо продължаваше да говори.
— Какво? — попита Делгадо.
— Попитах ви, ако я открием или хората на Дръмонд ни отведат при нея, какво искате да направим?
— Ще реша, когато му дойде времето.
Делгадо остави слушалката. Независимо от това колко щателно беше проверено имението му за скрити микрофони и колко внимателно беше огледаната телефонната му система за подслушващи устройства, той не искаше да каже нищо повече по тази тема по телефона. Разговорът не би могъл да го уличи в нищо, но сигурно би повдигнал въпроси, ако записът бъдеше прослушан от непосветени в делата му хора. Делгадо не желаеше да им даде основание за допълнителни въпроси и всъщност да даде отговорите им, като обясни подробно на помощника си какво да прави. Защото Делгадо твърдо беше решил какво трябваше да се направи. На всяка цена. За да престане разяждащата язва да мъчи стомаха му. За да се избави от кошмарите си и да спи спокойно.
Ако хората му откриеха жената, той искаше те да я убият.
А след това да убият Дръмонд.
5.
Маями, Флорида
Мъжкият глас отекна с металически тембър през озвучителната уредба на летището:
— Господин Виктор Грант. Виктор Грант. Моля, явете се при някой от телефоните в залата.
Бюканън току-що беше пристигнал на международното летище в Маями и докато се опитваше да остане незабелязан между пътниците на Аеромексико, преминали през митническа проверка и проверка на емиграционната служба, се питаше дали Уудфийлд беше предал съобщението му на Максуел и как ще бъде организирана срещата. Той едва успя да чуе съобщението сред шума и навалицата в залата и изчака да го повторят, за да се увери, че е за него, преди да се отправи към един от белите телефони с надпис „Летище“, монтиран на стената, близо до редица монетни автомати. Телефонът беше без бутони за набиране. Щом вдигна слушалката, той чу сигнал за иззвъняване, а после още един. Отговори му някаква жена и когато обясни, че той е Виктор Грант, тя му каза, че посрещачът му ще го чака пред гишето за информация.
Бюканън й благодари, остави слушалката и бързо анализира тактиката за осъществяване на срещата. Вероятно в залата имаше екип за наблюдение, който държеше под око служебните телефони. След обявяването на името на Виктор Грант те бяха изчакали някой мъж да отиде до един от тях.
Екипът сигурно разполага с моя снимка или са им дали описанието ми. Във всеки случай сега вече са ме идентифицирали и ще изчакат, за да проверят дали някой не ме следи, докато отивам към гишето за информация.