Аз седнах до Андрей. Мълчаливо махнах капачката на бутилката водка. Въпросително погледнах госта.
— Ако нямаш нищо против… — Недосилов отвори предвидливо донесения ликьор, някаква ирландска измишльотина от сливи. Напълни чашката с бяла мътна течност. — Ти какво ще пиеш, Виктория?
— Понеже ние имаме само водка — каза Вики, влизайки, — ще пия ликьор…
По дяволите. Забравих, че ме беше помолила да взема бира или вино…
— В магазина нямаше нищо свястно, Вики… — измънках аз.
— О, няма страшно — махна с ръка Вики и нагласи вазата с цветето в центъра на масата. — Нали Андрей се е сетил…
— За дома ви — провъзгласи своя тост Недосилов и си сипа в чинията лъжица салата. — Най-после успях да се измъкна и да дойда при вас…
Чукнахме се. Преглъщайки леко топлата, но не прекалено гадна водка, се помъчих да си представя какви ще са следващите тостове.
За домакинята. За домакина. За гостенина и за успешната му научна работа. За страната и народа… не, първо за здравето на присъстващите, а после — за страната и народа. А после за насрещната ни визита.
Впрочем, надценявам Андрей — дори три-четири чашки слаб ликьор ще му дойдат много за една вечер. Така че страната и народът могат да са спокойни, няма да им дойде ред.
— А вашата работа как върви? — попита Недосилов и си хапна като мезе за ликьора руска салата.
Въпросът май бе отправен и към двама ни с Вики.
Ние се спогледахме.
— Нормално — отвърна Вики. — Нали ти писах… Работя върху развиването на пространственото и образното мислене при учениците от прогимназията… С използване на дълбината като коригиращ метод при разстройство на възприятията…
— Скоро ли ще е готов докторатът? — делово се осведоми Андрей.
— Аха — безгрижно отговори Вики.
— Покани ме на защитата, непременно! И дай да ти напиша хубава рецензия.
— Ами ако докторатът не ти хареса? — попита Вики.
— Как може да не ми хареса нещо, направено от теб? — учуди се Недосилов. — Нали познавам нивото ти! Леонид, а при теб как е?
— Работя в голяма дийптаунска фирма — казах аз. — Като специалист по транспортирането.
Андрей кимна.
— Хамалин — уточних аз.
Недосилов се усмихна. Май сметна, че съм прибягнал до жаргон.
— Та разкажи за дайвърите, Андрей — попитах аз. — Има ли ги или ги няма?
Психологът най-сетне се настани удобно, погоди се с дивана. Въздъхна:
— Разбираш ли, Леонид, ако се изходи от общата картина на света като съвкупност от базовите представи на обществото и съпътстващите субкултури на множеството социални микросреди, съществува абсолютно всичко. Реалността на Кашчей Безсмъртни или Баба Яга също не бива да се подлага на съмнение — щом тези фигури се разглеждат в контекста на конкретната историческа и културна обстановка. Какво всъщност е митологията? Внасяне в света на недостигащите компоненти, родени в човешкото съзнание, но не съществуващи в материалната реалност. Съгласен ли си?
— Може да се каже.
Вики погледна часовника, стана и преди да се изнесе в кухнята, предупреди:
— Скоро ще стане яденето…
— Та така — Андрей май повтаряше фрагменти от днешния си доклад, — за създаване на пълноценен, жив — именно жив — мит, са необходими следните обстоятелства. Първо: обществото, по-скоро неговата организирана и устойчива прослойка, трябва се нуждае от съответния мит. Съществувал ли е този фактор в началния етап на създаването на виртуалността? Разбира се — поради несъвършенството на програмното и техническото оборудване. Поради многобройните инциденти бил необходим митът за спасителите — за дайвърите, които намират, помагат, закрилят… Сега второто! Трябва да се наблюдават едни или други реални прояви на действията на митологичните персонажи. Зевс е бил реален за древните гърци именно защото всички са виждали мълнии.
— Значи са виждали и дайвъри?
Недосилов ми се закани с пръст.
— Не дайвъри! Наблюдавани са събития, които можело да се припишат на дайвъри. А именно ситуации, когато някои хора са успявали самостоятелно да излязат от виртуалността, нещо непосилно за обикновения човек. Как са можели да ги възприемат? Само като факт за съществуването на феномени, които изцяло контролират съзнанието си и запазват контакт с реалността!
— А ти как си обясняваш тези случаи?
Андрей тихо се засмя.
— Леонид… та всичко е толкова просто! Разбирам, че редовно ходиш във виртуалния свят, в същия този Дийптаун, свикнал си с неговия сленг, с културата и митовете му… Но пробвай да се абстрахираш и си представи ситуацията разумно, от гледната точка на нормалния, здравомислещ човек!