— Коя, по дяволите, сте вие? — изръмжа той.
— Госпожица Мидълтън — отговори тя, без да се страхува от явното му раздразнение. — Извинете за намесата, но не можах да се направя на глуха.
— Не можахте? Какво нахалство! Да не сте закована за пода? Или пък забравихте да се движите и така да се оттеглите възпитано?
Тя поне имаше приличието да се изчерви. Хелион забеляза, че и това не й отива.
— Не, не бях закована за пода, нито съм забравила как се ходи. Всъщност, имах намерение да ви подслушам.
Откровеността й го завари неподготвен и той смръщи вежди.
— Защо?
Младата дама се запъна за миг, като че ли спореше със себе си, но се изправи и продължи:
— Мисля, че можем взаимно да си помогнем, господин Колфилд.
— Да си помогнем?
— Аз… — погледна над рамото си към присъстващите, които вече хвърляха любопитни погледи към тях, — имам едно предложение за вас.
Хелион се напрегна. По дяволите! Нима тази госпожица си мислеше, че ще го накара да се ожени за нея? Нямаше да бъде първата, използвала нечестни методи за хващане на съпруг.
— Грешите, госпожице Мидълтън — уточни студено той. — Не ме интересува нищо, което може да ми предложи наивна девойка като вас. Нямам нито време, нито нерви да се разправям с дебютантки и с техните намерения.
— Много добре познавам предпочитанията ви към по-светски жени — отговори Джейн с ирония. — Всъщност, цялото общество познава… навиците ви.
— Тогава какво искате?
— Искам да ви направя едно бизнес предложение.
Усмихна се. Какво можеше да знае една жена за бизнеса? Сигурно го смяташе за идиот.
— Още веднъж трябва да ви разочаровам, госпожице Мидълтън. Моят единствен бизнес е удоволствието — добави арогантно.
— Предлагам ви пет хиляди либри2 — настоя младата жена, без да й мигне окото.
Пет хиляди? Едно истинско богатство! Без съмнение можеше да се отърве от най-върлите си кредитори. И по-важното, спестяваше му унизителната необходимост да се остави на милостта на чичо си. Въпреки това здравият разум му нашепваше, че подобно богатство си имаше цена.
— Много добре, госпожице Мидълтън, имате цялото ми внимание.
— Може би е по-добре да поговорим на по-спокойно място.
Хелион се поколеба — да остане насаме с някоя госпожица можеше да се превърне в катастрофа. Само един писък и ще се озове пред олтара, преди да успее да мигне. От друга страна, не можеше да отрече, че е заинтригуван. Не бе първата, която искаше да го впримчи в брачния хомот, но поне бе най-оригиналната. И без съмнение, той беше прекалено хитър, за да се остави да го хванат, независимо от добрата примка.
— Имате право — съгласи се той с малко крива усмивка. — Не се знае кога някой нахалник ще изскочи иззад високите саксии.
Девойката отново се изчерви, но издаде брадичка с решителен жест.
— Така е.
— Тогава да излезем в градината? — подаде й ръката си той.
Тя се поколеба за момент, преди леко да положи пръстите си върху ръкава му. Хелион погледна многозначително към Бидълс, който с едно неуловимо движение на главата изчезна в навалицата. Щеше да застане на пост в градината за предотвратяване на някоя неприятна изненада.
Без повече думи, Хелион поведе своята странна спътница към терасата, което без съмнение щеше да се превърне в обект на клюки на следващия ден. Но това не го притесни особено — доста го бяха одумвали през последните години.
Веднъж излезли навън, слязоха по извитите стълби и накрая стигнаха усамотението на градината. Макар че не се виждаше и следа от Бидълс, Хелион знаеше, че приятелят му е наблизо.
— Много добре, скъпа, — спря се и я завъртя към себе си, за да може да я вижда на бледата лунна светлина — това е най-удачното място за нашия разговор.
Джейн рязко отдръпна ръката си и той чу как шумно издиша. Явно не бе толкова сигурна в себе си, колкото се представяше. Това го зарадва. Предпочиташе той да държи юздите на ситуацията.
— Добре — размаха ръце тя, сякаш не знаеше какво да прави с тях, а после ги постави на кръста си. — Аз… сещате ли се, че днес след обяд ни представиха?
Погледна я невярващо. За Бога! Нима го беше довела тук, за да му натяква, че я е забравил? По дяволите! Всеки ден му представяха огромен брой дебютантки, кой би могъл да ги запомни всичките!
— В такъв случай смятам, че ви дължа извинение, госпожице Мидълтън. Моите най-искрени извинения за слабата ми памет.
— Не търся извинения, господин Колфилд. Просто исках да ви представя дилемата си.
2
римско наименование на старо английска парична единица, предшественичка на паунда — Б.пр.