— Дилема?
— Вие не сте първия джентълмен, на когото се случва — призна тихо. — Ако трябва да съм откровена, нито един от господата не помни името ми. Не, всъщност го помнят, но правят всичко възможно да го забравят на момента.
— Навярно грешите.
— Не, аз съм практична жена, както ще се уверите. Знам, че възрастта ми е по-скоро на стара мома и не съм красива. По-лошо, никога не възпитах у себе си всички онези глупави качества, които се харесват на мъжете, както изглежда. Не се смея като идиот, не кокетнича, нито правя мили гримаси. Откровена съм и предпочитам честността пред флирта.
Тази декларация направи силно впечатление на Хелион. Коя друга жена би приела без заобикалки липсата си на очарование? И още повече пред един ерген. Или беше най-необикновената госпожица, която познаваше, или беше някоя смахната.
Изцяло бе приковала вниманието му. Бавно разгледа лицето й, малко и деликатно. За пръв път забеляза сладостта на пълните й устни и чистотата на линиите й. Не, не беше красавица, но притежаваше някакъв чар, който нямаше да изчезне с годините.
— Разбирам.
— Таях надежда, че богатството ми ще позволи на евентуалните претенденти да забравят многобройните ми дефекти. В случай, че стигнем до уреден брак.
— Искате да се оженят за вас заради парите ви? — попита я учудено.
Младата жена сви рамене, без да отмества погледа си.
— Практична съм, както вече ви обясних. Представяте ли си някой да умира от любов към мен?
Той задържа любезния коментар, който бе на път да изрече. Тази госпожица Мидълтън не беше някоя празноглава дебютантка, не би приела типичните лъжи, свойствени за безличните разговори в обществото. Без съмнение беше интелигентна и достатъчно ексцентрична, за да не изглежда скучна.
И устата й беше атрактивна и чувствена. Уста, която би могла да предложи огромна наслада на мъжа, имащ търпението да я въведе в плътските радости.
— Кой знае какво ви е отредило бъдещето? — отговори накрая.
— Нямам време, за да открия — блясъкът на лунната светлина се отрази в големите й очи, — искам да се омъжа, докато мога да имам деца. По тази причина реших да говоря с вас.
Изпълни го усещане за безпокойство. По лицето на жената се четеше безпогрешно изражение на решителност. Беше жена с цел и в този момент той се намираше на пътя й.
— Решихте да си купите съпруг и се спряхте на мен?
— Да.
Ядоса се. Нима мислеше, че може да го купи, доверявайки му историята си? Или смяташе, че всеки мъж е за продан?
— Предполагам, че трябва да се чувствам поласкан, госпожице Мидълтън, — отговори мрачно, — но ще бъда честен: все още не съм толкова отчаян, че да си закача етикет с цена.
— Какво казахте?
— Няма да се оженя за вас, скъпа, без значение колко голямо е богатството ви — обобщи той.
За негова изненада, тя се разсмя и лицето й се освети с очарователна закачливост.
— О, не, не желая да се омъжа за вас, господин Колфилд.
— Не?
— Разбира се, че не — беше спокойният отговор. — Това, което желая, е един приятен и вежлив съпруг, който да се чувства удобно в имението ми в Съри. Съпруг, който ще се интересува като мен от бизнеса и, може би, с времето, ще се превърне в мой приятел, мой спътник. Не ме интересува някакъв си…
— Какъв?
— Донжуан — прямо отвърна тя.
Добре. С цялата си вежливост го бе поставила на мястото му. Хелион не знаеше дали да се чувства облекчен или обиден. Единственото, което знаеше, бе, че тази особа все повече го интригуваше.
— Изглежда, тази нощ съм малко непохватен, нещо непривично за мен, скъпа. Ако не ме желаете за съпруг, тогава защо ме потърсихте?
— Защото съм „увехнало цвете“.
Той премигна. Небеса! Явно беше смахната!
— Увехнало цвете?
— Това е израз, който се използва за нещастните госпожици, които никой не кани на танц, дори не разговарят с тях.
— Познавам израза — сухо отговори той.
— Откакто дойдох в Лондон, бях изтиквана към тъмните ъгли или поставяна редом със старци на вечерите. Тази ситуация не ми позволява да се запозная с подходящи кавалери, които биха пожелали да се оженят за мен.
И Хелион никога не спираше вниманието си на тази група девойки, отдалечени от зоната за танци. Но пък и много рядко се интересуваше от някоя прилична жена.
— Лош късмет, но с времето ще откриете някой джентълмен, който ще ви е по вкуса.
— И как по-точно ще го постигна? — Джейн остави ръцете си да паднат покрай тялото с измъчен вид. — Изглежда, че не съществува по-ужасна съдба от това да си в компанията на такива жени. Аз съм като един вид болест.
— Болест?
— Която трябва да бъде отбягвана на всяка цена. Предполагам, страхуват се, че моята непопулярност е заразна.