Джейн отвори широко очи, като че ли за пръв път преценяваше позицията на Хелион.
— Да, предполагам, че сте прав. Никой няма да е толкова глупав да повярва, че сте се увлекли по мен.
Коментарът предизвика у него горчива усмивка.
— Прекалено пряма сте.
Лицето й се озари от забавна гримаса.
— Да, предполагам, че да. Също като вас, предпочитам да избягвам усложненията. За нещастие, това не е добродетел у една жена.
— Не, май не е — съгласи се той, откривайки с неудоволствие, че започва да й съчувства. Какво ще прави тя, когато той отказваше да й помогне? Ще се върне вкъщи? Или по-лошо, ще намери друг, който може да се възползва от нейната очевидна наивност? — Твърдо ли сте решена да успеете с плана си, госпожице Мидълтън? — внезапно попита, преди да може да задържи думите.
— Трябва да се омъжа този сезон, господин Колфилд. Не мисля, че мога да издържа още една година в Лондон. Честно, бих предпочела бесилката. Ако това означава да ви предложа пет хиляди либри, за да ме погледнат подходящите господа, така да бъде.
— Не гарантирам, че вниманието ми ще ви поднесе желаната възможност.
Тя се усмихна отново с онази усмивка, която стигаше до сърцето му.
— Всяко вложение е едно залагане. Готова съм да поема риска.
— Вие сте уникална, госпожице Мидълтън — промълви той с нисък глас.
— Тогава приемате ли предложението ми?
Хелион замря за секунда. Би трябвало да й отговори, че не. Не беше вярно, че се страхуваше да не го помислят за зестрогонец, това беше само удобно извинение. В края на краищата нямаше нищо лошо да си избереш съпруга, която да донесе богатство на семейството. В действителност, много джентълмени го очакваха, макар че от деликатност не споменаваха такава груба тема. И само Бог знаеше с какво отчаяние се нуждаеше той от парите. Обаче бе прекалено предпазлив, за да се довери изцяло на думите й. Една девственица винаги носеше проблеми, които понякога само бракът можеше да разреши.
— Ще си помисля — съгласи се накрая.
— Благодаря — каза тя и отново постави пръстите си върху ръкава му, като преди това направи лек реверанс. — Трябва да се връщам, преди да са започнали да ме търсят.
С бързи и не много елегантни движения тя се запъти към стълбите. Хелион присви устни, докато наблюдаваше отдалечаването й: движеше се като коняр. И въпреки това…
Макар че й липсваха грация и традиционна красота, у нея имаше нещо. Борбен дух, чистота. И страст към живота, която без съмнение ще се научи да прилага и в леглото. О, да, няма да бъде пасивно мишле, което си затваря очите и изтърпява ласките на мъжа. Ще е негова достойна партньорка, ще дава толкова, колкото и взима.
— Много интригуващо предложение — чу се един глас отзад.
Хелион видя Бидълс, облегнат небрежно на една решетка.
— Всичко ли чу?
— Разбира се!
— И какво мислиш?
— Пет хиляди либри могат достатъчно да те облекчат.
— Да, ако на госпожица Мидълтън може да се има доверие.
— Мислиш, че лъже?
Хелион вдигна за миг поглед, за да види как въпросната госпожица изчезва през вратата към балната зала.
— Не мисля, но след домогванията на отчаяни госпожички и решителни майки да ме оженят през последните десет години, се научих да бъда предпазлив.
— Много мъдро — промърмори Бидълс, а в светлите му очи искреше закачливо пламъче.
— Предпочитам да съм сигурен, че госпожица Мидълтън е тази, за която се представя.
— Добра идея. И как смяташ да го провериш?
— О, не аз, скъпи ми Бидълс. Ти.
— Аз? — премигна изненадано.
— Ако госпожица Мидълтън крие нещо, тъкмо ти си човекът, който ще го открие.
— По дяволите, Хелион, обиждаш ме! Какво може да открие някой като мен?
Младежът започна да се смее. Точно той бе най-умелия шпионин в Англия.
— Не се съмнявам, че би могъл да научиш номера на обувките й или любимия й цвят само за час. Обаче това, което искам да знам, е дали богатството й е толкова голямо, както ме уверява, дали крие някакъв скандал в миналото си и дали е доверила на приятелки желанието си да ме види неин съпруг.
— Смяташ, че става дума за клопка?
Проблемът бе, че не знаеше в какво да вярва. Госпожица Мидълтън не влизаше в никакви рамки. Беше дръзка, интелигентна и способна да вземе в ръце живота си. Беше успяла да докосне някаква струна у него, което го притесняваше. Щеше да бъде глупост, ако не вземеше мерки за сигурност.
— Няма да бъде първата клопка, която ми залагат.
— Нещо друго?
— Да — отговори Хелион с неочаквана решителност. — Искам някаква тайна.